Празничната
трапеза за Нова година винаги ме е
изумявала. Трупаме,трупаме разни
неща,които после дори не поглеждаме.
Наяждаме се с одьовъра и после ,подути
само от гледката на изобилието пием до
полунощ.
Такааа. Настъпи
дългоочакваният 31 декември. Настана
предпразничното готвене. У нас ще има
младежки купон. Аз и съпругът ми ще пазим
поведение на горния етаж, за да не
обезпокояваме пиянството на нашите
наследници. Как протича подготовката
...В едната стая голямата
ми дъщеря и приятелките й леят реки от
сълзи,докато режат лук за картофената
салата, а в другата малката е решила
точно днес да мести мебелите. Аз притичвам
от място на място с метлата и парцала ,
като една новогодишна баба Яга и ми иде
да хвръкна някъде далеч и да се върна
утре.Опитвам да приведа в ред къщата
след готвенето. Стъмва се. Чуват се
пиратки, светкат и фойерверки. Нова
година е след няколко часа. Аз вече съм
уморена. Знам как ще протече тържествената
нощ- пред телевизора и като посрещнем
новата дата от календара ще се опитаме
да бодърстваме още около час. Я успели-
я не. Както и да е. Утре моят инструмент
-метлата – ще ме чака отново.
Весело посрещане
на 2012 г., приятели!
