Благодаря ти, Господи,че си ми изпратил тази сетричка, която всъщност ми е почти духовен близнак! Днес тя навършва 40 години. Сигурно е стряскащо за нея. И за мен беше преди време. Пък и обикновено смяната на едно десетилетие с друго внася психологически стрес. Обаче- няма страшно- идват нови десетилетия. А по-важното е днес да живеем достойно. Та като минаваме на следващото стъпало да си кажем-“ хубаво беше- но сигурно най-хубавото тепърва предстои“.
Сигурна съм,че на нея сега й е най-мъчно за това,че нашите родители не са живи, за да бъдат съпричастни с празника й. Но ние и двете знаем,че те са тук, някъде край нас- макар и да не ги виждаме. Благодарение на тях сме това, което сме. Благословията им ще ни следва винаги. Знам,че те биха искали да не тъжим, а да се радваме,че животът ни продължава успешно, живи и здрави сме и се обичаме.
Много хора следват суеверието,че 40-тата годишнина не се празнува. Но това не е истина. От свещеници знам,че всеки рожден ден на живия човек трябва да бъде отбелязан!
Така,че- бъди щастлива, сестричке! Смисълът на това пожелание ти ще определиш сама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар