Нашите деца са МОЛ-поколение, ние бяхме ЦУМ- поколение. Между двата вида начин на живот и мислене има съществена разлика. За какво става въпрос? - За приоритети, ценности, начин на комуникация, смисъл на съществуването дори. Като тръгнем от интернет и мобилните телефони и стигнем до пишещите машини и грамофоните- промяната е повече от видима. Този скок в технологиите се е случил в рамките само на около 35-40 години- нашият живот. Ние сме свидетели и на едното и на другото.
Много мои връстници сега казват- трудно ми е да свикна с компютъра, не обичам интернет комуникацията. Аз съм от ония- другите, които са се заразили с вируса на технологиите и са всъщност зависими от тях. Вероятно и едното , и другото е крайност. Но на мен новият начин на общуване и работа ми помага да съм по-близо до децата си, да ги разбирам по-добре, да им влияя.
Ценностите? Силиконовите идоли, изкривените понятия за богатство и бедност, за добро и зло. Съпоставям това с други фалшиви идоли – комунистическите и „примерът” на Павлик Морозов, който убил своя баща в името на някаква „идея”. От фалшиви ценности се раждат други фалшификати. „Предавай без да връщаш”- имаше една игра някога. Та и в житейско отношение е така- някой нещо ни е предал, но то се е изкривило и сега в огледалото на нашите деца има море от неистински стойности.Разбира се- във всеки човек живее и по нещо добро и значимо, което той се стреми да остави на тези след него.
Всъщност животът е една голяма игра. И от това дали я играем с хъс и с чувство за хумор зависи дали ще запазим себе си като човеци. Защото ЦУМ -поколението все пак възпитава следващото. И колкото и да сме различни, нещичко се предава напред по веригата.След МОЛ-човеците ще има други, даже не знам точно какви. Но и те ще носят частица от нашите ценности, ако сега ги имаме и можем да ги посеем.
Люси, миналата година се занимавах с две деца. Малкото беше в 3-ти клас, голямото в 6-ти. Поради нарушената комуникация в семейството, освен с уроците, децата ме занимаваха и с проблемите си, разказваха ми, питаха ме. Та един ден, малката ми зададе въпрос, кой град най-много харесвам. Отговорих, че харесвам много градове, и разказах за някои от тях. Аз наистина много харесвам Копривщица и използвах момента, че по родинознание учеха за Априлското въстание, та на дълго и на широко и разказах за това градче. След кратък размисъл, тя ме попита - а там има ли МОЛ?.
ОтговорИзтриване