Пътували ли сте с БДЖ? Ако не сте- не пробвайте. Нямам нищо особено против железниците, освен нЕкои възражения. Този път ще оприлича живота си на влък,пътуващ по краткия маршрут- Своге- София.
Та- значи- животът е като влака- има крайна цел- но кога и как ще пристигне не е съвсем сигурно. По пътя съжителстваш в мръсно купе със случайни сърдити спътници, които те ритат по кокалчето. Ако пътуваш седнал- си казваш-леле, какъв късмет имам! Но може и да си прав за същите пари като седналите.Отвътре ти се надига негодуванието, после разбираш,че само ти се повдига. А то- не за друго, но защото миризмите се смесват – разпознаваш мръсни крака, пот, изпарения, храна.
На всичкото отгоре те гонят даже от коридорите на А-класата, защото ти си В-класа, такъв си по рождение. Всъщност истинските „А“ изобщо не пътуват с влакове- но само използвах сравнението.
Пристигаш ,докъдето си тръгнал я със закъснение, я-не. Слизаш с облекчение и мислиш за обратния път. Пак трябва да гониш влака. Като го хванеш- недоволстваш. Като го изпуснеш-проклетисваш. Няма угодия. Тадъф-тадъф...Пейзажът си изтииича покрай нас. А ние сме пътници- от раждането до смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар