Унесени в предизвикателствата май не можем да се зарадваме на успехите си. Спомням си, когато бях студентка. Уча, притеснявам се от някой изпит,взимам го и на часа го забравям. Мисля вече за следващия. Така е и с житейските изпити. Щом постигна някаква цел- не мога да й се зарадвам истински- веднага се тревожа за някоя нова.
Вчера излезе първата книжка на издателството, което направихме със сестра ми. Авторът е доволен. Аз би трябвало да съм щастлива. Ама- не. В главата ми е вече поредната книга. Иначе пък животът няма да е интересен. Хубавото е,че не ми липсват предизвикателства. А когато ги постигна, си измислям нови. Цар съм в самонатоварването. Вероятно е проблем,че си поставям повече „идеални“ цели дето не носят пари, ама докато ме търпят домашните- ще си доставям този душевен оргазъм. Пък е възможно и някои от моите занимания да започнат да ми донасят някакви средства. Тогава ще съм още по-щастлива... само за миг- преди да си измисля нещо ново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар