Господ създал човека с две половини- на мъж и на жена. И мъжете и жените сме човеци, но физиката и психиката ни са направени различни и с идеята да се допълват. Често от малка, когато с приятелки сме си говорели за мъже, сме споменавали,че те са хора от друга планета. Така е. Мисленето ни е тотално различно. Разсъждаваме за едни и същи неща по противоположен дори начин. Мъжете си казват- „жени, иди ги разбери”. Ние жените отговаряме- „мъже ...”
Когато преди две десетилетия се омъжих, преживях особеностите на различната мъжка психика. Сега, когато знам,че той просто така може да реагира- не се сърдя и не се обиждам. Пример- по телевизията дават мач. Аз разказвам за това как е минал денят ми. Пред мен- никаква рекация. Чувствам се обидена, смятам,че ми се сърди за нещо. Сълзите са вече на очите ми. Мачът свършва- та какво казваше,мила... Нещо подобно се случи няколко пъти. Тогава ми попадна една полезна книга, която обясняваше мъжките реакции и разбрах- той не ми се сърди, нито ме уважава по-малко, нито ме обича по-малко- просто може да се концентрира само в едно нещо. В случая това беше мача. Господ пък така е създал жената,че тя е в състояние едновременно да гледа телевизия, да глади, да следи какво става на печката и в съседната стая. А, да – пропуснах и да чати с някой във фейсбука.За мъжете подобни неща са невъзможни. Просто психиката им не е приспособена за това. Те са задълбочени във всяко нещо, с което се захванат.
Друго. Прибирам се уморена. Някой ме е сдъвкал в работата, вкъщи всичко е наопаки, граският транспорт е бил претъпкан, парите ми свършват, нямам един чоропагащник да си купя... Сядам до него и разказвам всичко това. Той ме гледа тъжно, затваря се всебе си и продумва- е, аз какво да направя. Точка втора- той си мисли,че искам да реши проблемите ми, а аз всъщност разказвам всичко, за да получа съчувствие и прегръдка. Ще се справя и сама със ситуацията, но имам нужда да се облегна на рамото му- това е.
Често ние решаваме проблемите си интуитивно. Почти нелогично от тяхна гледна точка. Но успяваме. За тях важен е разумът.
И- стигам до първия си извод- ако се съчетаят интуицията и разумът, ако я няма борбата за надмощие на половете, ако проумеем,че сме две страни на едно цяло- няма ли да ни е по-леко да общуваме и да живеем? Първата стъпка е да започнем да се вслушваме в думите си и да ги обясняваме.За повечето хора това е утопия. Но някои все пак постигат хармония.Веднага ще ми опонирате- а не може ли просто да правим секс.
Вероятно в масовия случай това е ключовата дума за добри отношения. Но за секса- в друга статия.За сега- гледайте, слушайте и обяснявайте.Резултатът може да е страхотен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар