Природни катаклизми в Япония, революция в Арабския свят- смърт и разрушения навсякъде. Това ни засипва. Като подправка към него българските ни войни- на пътя, в дома, в службата, в политиката, с престъпния свят. Трудно е човек да остане позитивен, когато върху него се изливат тонове негативна информация. Повечето хора се опитват да са състрадателни и човечни. Но тези добродетели някак избледняват, когато хладилникът ти е празен и сметките за ток и за отопление те дебнат все по-големи.
Унесени в непосилния си график ,често забравяме да си напомняме основното правило- днес ни има, утре- не. Това може да се случи вследствие на болест, катастрофа или природно бедствие. Но не сме вечни, нито близките ни са такива. За това днес, когато слушах поредните информации за опасността от ядрена катастрофа и за заплахите на Кадафи към цивилизования свят, се запитах колко често казвам на близките си,че ги обичам. Оправданието- тези чувства се разбират от самосебе си- не е вярно. За мен няма по-важно от добрите отношения между хората. Те се постигат трудно и е важно да си напомняме,че никой не е абониран за другия- независимо дали сме родители и деца, съпрузи, приятели. Обичта трябва да се споделя с жест и с дума.Днес ще го направя- ей така,без специален ден и повод. Звучи черногледо- но утрешния ден може и да не настъпи . Никой не знае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар