Пътувах във влака с четирима пенсионери. Говореха си за това колко е скъп разсада, как няма фураж за кокошките... а от дума на дума стигнаха до ББ и съвета му да се садят картофи. „ Може ли един премиер да говори така?“Възмущаваха се хората. „То ние разсада не можем да си купим дори.“ „Чудя се- каза един сравнително по-държелив дядо- и по-млади хора, и по-възрастни една дума добра не казват, а дойдат ли избори- пак той.“ „Е- то какъв избор имаме, нали винаги гласуваме за по-малката злина.“- допълни го един от спътниците му.
Та унесени не в избора на позитивното, а водени от отрицателен вот и от идеята за „по-малкото зло“ сме я докарали до тоя хал. Все мрънкаме, вечно се оплакваме... Интересен е изводът, обаче, който направиха възрастните хора за това „как да се оправим“. „Ами- като на следващите избори никой не отиде да гласува!“ Значи- решението е- да НЕ упражним единственото си право в тази държава. Да се откажем доброволно от него. Тогава като няма кой да ги избира- няма да ги има политиците...Така им се пада!..И тогава- кой ще уравлява бедната ни държава?
Да стачкуваме на изборите измъдриха моите спътници. Добре,че си остана между тях,мен, фейсбук...
Няма коментари:
Публикуване на коментар