събота, 26 март 2011 г.

Като пухкава пуканка...

Във фейса прочетох интересен статус- „Бъди пуканка- пукни се от кеф!“ Замислих се сериозно от колко време не съм се пукала от кеф и по каква причина бих го направила сега. Вероятно ако дъщеричките ме зарадват нещо- евентуално бих могла или ако ми се изсипе неочаквано благосъстояние – та с него и малко собствени средства да си платя дълговете. Вероятно ще се изкефя максимално и ако някой реши да ми подари масаж на цяло тяло или някоя друга спа- процедура... Между другото- имах такъв случай. Това беше подаръкът за рождения ми ден от моите девойки.
Мдааа..Но има и много неща,които всекидневно ме радват.  Добра дума, хубава музика, пиленцата ,дето си пеят любовните песнички, мъркането на котката, писането, цвете,целувка...Сетих се още нещо- ще съм доволна , ако някой се сети вместо мен да изхвърли боклука, да изчисти двора или да сготви...Тези неща се случват,все пак от време на време. Това са малките радости в живота. Вероятно те правят голямото щастие. А по пътя на логиката- значи аз съм един щастлив човек!Следователнооо- постоянно се пукам от кеф. Не знам всъщност дали пътят на логиката е точно такъв, но има нещо вярно. Благодаря на Бога за всичко ,което имам- семейството, дома, сестра ми, работата,изкуството, приятелите,обществената дейност - те наистина са достатъчно основание да се чувствам като голяма бяла пухкава пуканка!

Няма коментари:

Публикуване на коментар