Искър
във вихрен танц се раздава,
а
планината китка дарява,
любовен
пламък избухва- ето-
горят
огньове във дефилето.
Ръце
преплетени, сякаш магия,
замята
слънцето тънка шамия,
бързо,
игриво се спуска в очите
и
във усмивките, и във мечтите.
Литаци,
пафти, коси от злато-
съкровище
цяло, на слънце богато.
Искри
изсипват се в сън непознат-
от
песните везан прекрасен свят.
Нашият
малък кокетен град
пламти
от радост и порив млад-
преливат
багри, блестят паети,
горят
огньове във дефилето.
Искър
своята севда прегръща.
С
обич всеки в Своге се връща,
защото
тука пълним сърцето
с
руйни огньове от дефилето!
Няма коментари:
Публикуване на коментар