Такава съм аз- създавам пожари.
За толкова много години
трябва да си разбрал.
Зад семейните дувари
не зная как си оцелял.
Това съм аз- искря до безкрай.
Докарвам ти ад, не мечтания рай.
Такава съм аз- загарям тенджери, това е.
Не знам идеалната съпруга каква е,
със сигурност едва ли ще бъда аз.
Докарвам ти ужас или може би бяс.
Но за толкова години трябваше да си разбрал-
моят дух е много цветен, не е тих и бял.
Дори когато като двама древни овчари
си подвикваме някъде от хълм на хълм,
помежду ни въздухът ще пари,
ще се гласи да се стовари гръм
и точно тогава планината
ще засвири собствена симфония,
ще ни приюти и вместо буря,
с теб ще сътворим хармония.
Очите ни ще светнат с огнени пендари
и ще си простим
за всички минали мълчания
и за всички бъдещи пожари!
Няма коментари:
Публикуване на коментар