Денят съблече бялата си риза.
Среднощен бриз снагата му облиза.
Нощта до капка светлината му отпи,
преди дъхът му в пазвата й да заспи.
На сутринта облече цветни панталони
и всеки лъч във утрото подгони.
Със нови сили погледът му свети,
бленува страстни нощни силуети.
Брои минутите до онзи чакан миг,
до своя сетен и самотен дневен блик,
когато ще усети истинската мощ
от звездопада на обичаната нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар