Епопея на
незабравените
мигове,
несъхранявани
в нафталина
на гардероба,
непотънали
във водопад
от тревоги,
неизчезнали
в порой
от съмнения,
непринизени
от лунапарка
на ежедневието.
Незбравени,
незабравими,
не, забрави ме...
незабравените
мигове,
несъхранявани
в нафталина
на гардероба,
непотънали
във водопад
от тревоги,
неизчезнали
в порой
от съмнения,
непринизени
от лунапарка
на ежедневието.
Незбравени,
незабравими,
не, забрави ме...
Светът не е негатив,
дните не са
в черно и бяло.
Чашата на търпението
е полупълна,
поддържам я така,
за да не прелива.
От небето
се изсипва жар,
но тя укротява
страстите,
не ги пали.
Оставям отворена
вратата на доверието.
То е дом,
в който живе
дните не са
в черно и бяло.
Чашата на търпението
е полупълна,
поддържам я така,
за да не прелива.
От небето
се изсипва жар,
но тя укротява
страстите,
не ги пали.
Оставям отворена
вратата на доверието.
То е дом,
в който живе
Крещя без звук,
чувам тишината.
Докато гоня вятъра,
затъвам в кладенеца
на думите.
Ключът към моя дом
е виртуален.
Измервам времето
с пясъчния часовник
на мислите.
А някъде там
шампанското
е истинско
и не е лукс,
рутина е.
...........................................................................................
чувам тишината.
Докато гоня вятъра,
затъвам в кладенеца
на думите.
Ключът към моя дом
е виртуален.
Измервам времето
с пясъчния часовник
на мислите.
А някъде там
шампанското
е истинско
и не е лукс,
рутина е.
...........................................................................................
Животът не е шах,
Нито белот,
Вися на пирона
с поредните
липси,
но имам силна интуиция,
която твърди,
че няма да получа
жълтици
от бабички,
нито ще ги изровя
от кладенец.
Знам-
с чудо
ще ги спечеля.
Не съм на червено, не,
оранжево е и
синьоо!
Нито белот,
Вися на пирона
с поредните
липси,
но имам силна интуиция,
която твърди,
че няма да получа
жълтици
от бабички,
нито ще ги изровя
от кладенец.
Знам-
с чудо
ще ги спечеля.
Не съм на червено, не,
оранжево е и
синьоо!
По пътеката
на илюзиите
аз съм царица.
Сънувам сянка
от огън,
мечтая
в лилаво
или в розово,
пия мелодия
от саксофон,
вслушвам се
в семките на диня.
Жаждата ми
не е жажда,
тя е тайфун,
който ражда
щастие-
1 гигахерц
в секунда.
на илюзиите
аз съм царица.
Сънувам сянка
от огън,
мечтая
в лилаво
или в розово,
пия мелодия
от саксофон,
вслушвам се
в семките на диня.
Жаждата ми
не е жажда,
тя е тайфун,
който ражда
щастие-
1 гигахерц
в секунда.
..................................................................................
Коктейл с джин,
Море,
загоряла кожа,
цветя и дъх
на водорасли
за парфюм…
Петно от мастило
върху ризата
и счупен химикал.
Споменът
изтрива ръждата
от мислите.
Море,
загоряла кожа,
цветя и дъх
на водорасли
за парфюм…
Петно от мастило
върху ризата
и счупен химикал.
Споменът
изтрива ръждата
от мислите.
Чакам художника
да нарисува
липа под луна
и мак под липата,
но се оказа,
че не е художник,
а актьор,
който играе етюд
на лято.
Дано успея
да се вживея
и да му повярвам.
да нарисува
липа под луна
и мак под липата,
но се оказа,
че не е художник,
а актьор,
който играе етюд
на лято.
Дано успея
да се вживея
и да му повярвам.
...........................................................................
Любовта не е изпит,
който се взима с къса пола
и копринени чорапи.
Тя е изпитание-
отпечатък от нокти
върху лист,
страстно болеро
в лятна нощ,
щипка ревност,
червило в стомаха,
дъх на ванилия,
боровинков плод
и кутия със спомени.
Любовта е дар,
който всеки ден
трябва да съхраняваме,
защото не е щампа.
който се взима с къса пола
и копринени чорапи.
Тя е изпитание-
отпечатък от нокти
върху лист,
страстно болеро
в лятна нощ,
щипка ревност,
червило в стомаха,
дъх на ванилия,
боровинков плод
и кутия със спомени.
Любовта е дар,
който всеки ден
трябва да съхраняваме,
защото не е щампа.
....................................................................................................
ЕРОТИКА
Пресявам песъчинки
от душата си
и рисувам мълния.
Тя потъва в целувката
на младия бриз.
Магнетичният му дъх
изтрива всеки спомен.
Пресявам песъчинки
от душата си
и рисувам мълния.
Тя потъва в целувката
на младия бриз.
Магнетичният му дъх
изтрива всеки спомен.
.........................................................................................
Сребърната пара на
луната
се търкулна в портфейла
на утрото.
Слънцето отвори
прозореца
и си сложи парфюм
от билки.
После изпи водата
от лицето на една локва
и блажено се отпусна
на облачния си стол.
Някъде там,
на земята,
фонтан от любов
се наслаждаваше
на ленивите му лъчи.
се търкулна в портфейла
на утрото.
Слънцето отвори
прозореца
и си сложи парфюм
от билки.
После изпи водата
от лицето на една локва
и блажено се отпусна
на облачния си стол.
Някъде там,
на земята,
фонтан от любов
се наслаждаваше
на ленивите му лъчи.
..................................................................................................................
СЛЕД БУРЯ
Фенер или фар-
светлината на брега
на моето море
ме вика.
А може да е
мъничка светулка,
дори тя е достатъчна
за ориентир към сушата.
Вдигам платната
на оптимизма
и го пускам
на далечно плаване…
Фенер или фар-
светлината на брега
на моето море
ме вика.
А може да е
мъничка светулка,
дори тя е достатъчна
за ориентир към сушата.
Вдигам платната
на оптимизма
и го пускам
на далечно плаване…
...........................................................................................
АВТОПОРТРЕТ
Живея в града
на шоколада,
нито съм стара,
нито пък млада,
ухая на книга,
тишина и луна.
В огледалото
виждам простреляна
с лък пеперуда,
върху цветя
и картината
се запълва.
Някъде там-
в дървения скрин
на мислите
е скрит
шепота на
миналото.
Живея в града
на шоколада,
нито съм стара,
нито пък млада,
ухая на книга,
тишина и луна.
В огледалото
виждам простреляна
с лък пеперуда,
върху цветя
и картината
се запълва.
Някъде там-
в дървения скрин
на мислите
е скрит
шепота на
миналото.
Кацам върху дъгата,
усещам ласката й.
Върху лицето ми-
грим от усмивки.
Ветрилото от
слънчеви лъчи
напомня за нежността
на твоя поглед.
Събуждам се,
а ти не си сън.
усещам ласката й.
Върху лицето ми-
грим от усмивки.
Ветрилото от
слънчеви лъчи
напомня за нежността
на твоя поглед.
Събуждам се,
а ти не си сън.
...........................................
Спокойствието ухае
на ванилия и
има цвят на утро.
Вятърът играе сиртаки
в косите ,
разнася спомен
за гора и свобода.
Младостта се пързаля
на ролери и
ми намига.
на ванилия и
има цвят на утро.
Вятърът играе сиртаки
в косите ,
разнася спомен
за гора и свобода.
Младостта се пързаля
на ролери и
ми намига.
.......................................................................
Има ли бунище
съвестта,
скрито в локви
или пък под навес,
или гордо
оградено на Олимп,
откъдето се захранва
Хадес?
Може ли бунището
на съвестта
да бъде муза?
Да изпира себе си
така- като
нечиста блуза?
съвестта,
скрито в локви
или пък под навес,
или гордо
оградено на Олимп,
откъдето се захранва
Хадес?
Може ли бунището
на съвестта
да бъде муза?
Да изпира себе си
така- като
нечиста блуза?
.........................................................................................
Дъждът е машина на
времето,
събира облаци върху чадъра
и създава поезия.
Целувката му
прерязва като нож
спокойствието
и го прави мокро
и изпълнено с желание…
да запълни със страст
празна тетрадка.
събира облаци върху чадъра
и създава поезия.
Целувката му
прерязва като нож
спокойствието
и го прави мокро
и изпълнено с желание…
да запълни със страст
празна тетрадка.
Вятърът драска
по съня ми
като котка
и вие като псе,
изсипва пясък
от съмнения
в морето на
нощта.
по съня ми
като котка
и вие като псе,
изсипва пясък
от съмнения
в морето на
нощта.
....................................................................
Домът е бряг,
брегът е страст,
страстта е власт,
властта е дракон,
драконът- разруха,
разрухата- край.
Краят-винаги начало.
Крия мислите
под топло одеяло
и чакам вината -самурай
да си направи сепуко,
а амфората на мира
да се окаже спукана.
Пътувам в открито море,
но всичко скоро ще свърши,
защото имам в себе си бряг.
брегът е страст,
страстта е власт,
властта е дракон,
драконът- разруха,
разрухата- край.
Краят-винаги начало.
Крия мислите
под топло одеяло
и чакам вината -самурай
да си направи сепуко,
а амфората на мира
да се окаже спукана.
Пътувам в открито море,
но всичко скоро ще свърши,
защото имам в себе си бряг.
.............................................................................
ПОСЛАНИЕ
Любовта е майката и бащата…
Когато си счупен
или ненаситен,
когато си самотен
или отвратен
от фалш и суета,
когато си безчувствен-
имаш избор
и това е любовта!
Когато зрънце вяра
покълне
в мислите-
съхрани го-
това е любовта!
Когато всяка стара
тебеширена вина
те пръсне
по дъската
на ежедневието-
изтрий я-
с любов!
Любовта е майката и бащата…
Когато си счупен
или ненаситен,
когато си самотен
или отвратен
от фалш и суета,
когато си безчувствен-
имаш избор
и това е любовта!
Когато зрънце вяра
покълне
в мислите-
съхрани го-
това е любовта!
Когато всяка стара
тебеширена вина
те пръсне
по дъската
на ежедневието-
изтрий я-
с любов!
Очите ми са въглени,
мислите- храна
за птиците,
душата ми живее
в облаците-
там пришива крила
на жената в мен,
а момичето
няма нужда от тях,
има си ги по рождение.
Мечтите ми са лист,
на който пиша историята
на бъдещето.
мислите- храна
за птиците,
душата ми живее
в облаците-
там пришива крила
на жената в мен,
а момичето
няма нужда от тях,
има си ги по рождение.
Мечтите ми са лист,
на който пиша историята
на бъдещето.
.........................................................
Роботът е влюбен
по навик.
Ламаринените му
кубинки скърцат,
защото не са
намазани с грес,
а болтовете му
скоро ще изпаднат.
Рутината е
неговото
самоунищожение
И…спасение.
по навик.
Ламаринените му
кубинки скърцат,
защото не са
намазани с грес,
а болтовете му
скоро ще изпаднат.
Рутината е
неговото
самоунищожение
И…спасение.
.............................................................
Не съм получавала
шамар зад врата,
само нож в гърба,
помия в лицето,
пепел на главата,
прах в очите.
Но силата ми е да
не забелязвам
тези интервенции
към моята особа.
Слагам белезници
на обидите,
насочвам пистолет
от добрина
и стрелям.
Това е формулата на
оцеляването ми.
шамар зад врата,
само нож в гърба,
помия в лицето,
пепел на главата,
прах в очите.
Но силата ми е да
не забелязвам
тези интервенции
към моята особа.
Слагам белезници
на обидите,
насочвам пистолет
от добрина
и стрелям.
Това е формулата на
оцеляването ми.
........................................
Цял живот бързане,
нозете ми са
летящи
и само дъх-
на каданс,
достатъчен завинаги.
Като клошар
събирам мигове
от кофите на времето.
Очите ми намират утеха
в тях.
нозете ми са
летящи
и само дъх-
на каданс,
достатъчен завинаги.
Като клошар
събирам мигове
от кофите на времето.
Очите ми намират утеха
в тях.
Утро, кафе
пред компютъра.
Изтеглям си слънце
и езеро от интернет,
споделям тайна
във фейсбук,
съблечен е денят ми,
блясъкът на екрана
свети в очите.
Получавам целувка-
истинска, ти си до мен.
пред компютъра.
Изтеглям си слънце
и езеро от интернет,
споделям тайна
във фейсбук,
съблечен е денят ми,
блясъкът на екрана
свети в очите.
Получавам целувка-
истинска, ти си до мен.
Поезията е стълба
към небесния покрив.
Всяко стъпало
е една истина,
всеки поглед
надолу-лъжа.
Езикът е опора,
признанието-страст,
а изборът да пишеш
е врата
към душите
на другите.
към небесния покрив.
Всяко стъпало
е една истина,
всеки поглед
надолу-лъжа.
Езикът е опора,
признанието-страст,
а изборът да пишеш
е врата
към душите
на другите.
Розите нямат
адреналин.
Те са чаши за слънцето,
което изсипва нежност в тях
по моста на дъгата.
Розите нямат главоболие.
Те са пристан
за всеки поглед
и потребност
за всяка прошка.
Те са чаши за слънцето,
което изсипва нежност в тях
по моста на дъгата.
Розите нямат главоболие.
Те са пристан
за всеки поглед
и потребност
за всяка прошка.
Светя в твоята прегръдка.
Сърцето ми,
мъничко мънисто,
като щурец
запява в ръката ти.
Тишината между нас
е крясък в дебрите
на бъдното.
Сърцето ми,
мъничко мънисто,
като щурец
запява в ръката ти.
Тишината между нас
е крясък в дебрите
на бъдното.
Лунапаркът на живота
е пълен с клоуни, балони
и захарен памук,
но бутафорията
не замества
магията на истинските
приказки.
Андерсен обича
моята филийка
с лютеница.
Куклите ми
са живи сега
и са принцеси.
Моите мечти
са техните мечти.
Месечинките
на лицата им
осветяват
и най-тъмната ми нощ.
е пълен с клоуни, балони
и захарен памук,
но бутафорията
не замества
магията на истинските
приказки.
Андерсен обича
моята филийка
с лютеница.
Куклите ми
са живи сега
и са принцеси.
Моите мечти
са техните мечти.
Месечинките
на лицата им
осветяват
и най-тъмната ми нощ.
Заспивам без хапче за сън,
защото съм избродирала
деня си
до последния конец,
стиснала зъби
и с буца на гърлото,
за да не превивам гръб,
да съм силната жена-
пример за момичетата.
Заспивам , а в съня ми
вишните целуват
слънцето.
защото съм избродирала
деня си
до последния конец,
стиснала зъби
и с буца на гърлото,
за да не превивам гръб,
да съм силната жена-
пример за момичетата.
Заспивам , а в съня ми
вишните целуват
слънцето.
Пореден изстрел
от ръцете
към клавиатурата.
Шахматът на живота
на екрана се превръща
от трагедия в джаз.
Писането е предизвикателство,
насочено навътре-
от думите
към мълчанието.
от ръцете
към клавиатурата.
Шахматът на живота
на екрана се превръща
от трагедия в джаз.
Писането е предизвикателство,
насочено навътре-
от думите
към мълчанието.
Червилото на залеза
се слива с
езика на вятъра.
Тяхната страст
ражда облаци
от огнени рози.
Те сриват
крепостта
на самолюбието.
Жаждата за вечност
побеждава.
се слива с
езика на вятъра.
Тяхната страст
ражда облаци
от огнени рози.
Те сриват
крепостта
на самолюбието.
Жаждата за вечност
побеждава.
Вдъхновението
е скитник,
който живее в прегръдката
на тишината.
Всяка рана в душата му
ражда роса,
всяка отрова
ражда живот,
всяка целувка
ражда сърце.
който живее в прегръдката
на тишината.
Всяка рана в душата му
ражда роса,
всяка отрова
ражда живот,
всяка целувка
ражда сърце.
Възрастта е
злобна жена,
която ми изпраща телеграми-
забравени думи,
или пък очилата,
дето са ми всъщност
на главата,
болести някакви,
по-малко приятели,
а пък децата ми...
свои деца ще поискат.
Аз съм учителят,
а на бал отиват
младите,
малките...
Онази злобна жена
пред приятелки споделя,
че вместо червило
носи лекарства...
Чантата е пълна
с документи и
препятствия,
избегнати и неизбегнати.
Пеперудите не са в корема,
на снимка са
във фейсбук.
която ми изпраща телеграми-
забравени думи,
или пък очилата,
дето са ми всъщност
на главата,
болести някакви,
по-малко приятели,
а пък децата ми...
свои деца ще поискат.
Аз съм учителят,
а на бал отиват
младите,
малките...
Онази злобна жена
пред приятелки споделя,
че вместо червило
носи лекарства...
Чантата е пълна
с документи и
препятствия,
избегнати и неизбегнати.
Пеперудите не са в корема,
на снимка са
във фейсбук.
Димът от цигарата
застила разстоянията.
Тютюнът
е твоят парфюм.
Катеря се по дима,
за да достигна
до мисълта ти
за мен.
застила разстоянията.
Тютюнът
е твоят парфюм.
Катеря се по дима,
за да достигна
до мисълта ти
за мен.
Вятърът свири
с виолончело
Вятърът свири
много умело
и без свян
демонстрира
своето горещо его.
Влиза на пръсти
в лехите пъстри,
захвърля ароматна риза,
във всеки храст
и клонче влиза.
Райско съцветие
в ръцете му свети-
ВЕЧНОСТТА
НА ВЯТЪРА
В РЪЦЕТЕ.
с виолончело
Вятърът свири
много умело
и без свян
демонстрира
своето горещо его.
Влиза на пръсти
в лехите пъстри,
захвърля ароматна риза,
във всеки храст
и клонче влиза.
Райско съцветие
в ръцете му свети-
ВЕЧНОСТТА
НА ВЯТЪРА
В РЪЦЕТЕ.
Катинарът е влюбен
в ръцете
и тяхното докосване.
Катинарът е потънал
в безвремие
и очакване.
Той е затворил
спомена,
който иска
да бъде отключен.
в ръцете
и тяхното докосване.
Катинарът е потънал
в безвремие
и очакване.
Той е затворил
спомена,
който иска
да бъде отключен.
Хляб и зрелища
иска народът.
А зрелищата
искат хонорар.
Прахът на суетата
засипва с облаци
безумие
нашето съзнание.
Трябва да затворим очи,
за да прогледнем.
иска народът.
А зрелищата
искат хонорар.
Прахът на суетата
засипва с облаци
безумие
нашето съзнание.
Трябва да затворим очи,
за да прогледнем.
Ти си моят бряг,
при който
акустирам.
И не зная как
и всъщност не разбирам,
но ти създаваш начало
и край на всяко пътуване.
Ти си ,любов,
смисълът на всяко,
съществуване.
при който
акустирам.
И не зная как
и всъщност не разбирам,
но ти създаваш начало
и край на всяко пътуване.
Ти си ,любов,
смисълът на всяко,
съществуване.
Червилото на
смущението
танцува по лицето ти.
Може би не е смущение,
а алергия?
танцува по лицето ти.
Може би не е смущение,
а алергия?
ДЪЖД
Целувката на дъжда
сплотява семейството
в неделя.
Танцът на дъжда
е страст
и вдъхновение.
Любовта на дъжда
Създава живот.
Целувката на дъжда
сплотява семейството
в неделя.
Танцът на дъжда
е страст
и вдъхновение.
Любовта на дъжда
Създава живот.
СОЦИАЛНО
Странник съм-
гледам през
ключалката на живота
как другите народи
живеят добре.
Аз съм отвън-
огледалото
на моята локва
показва истината-
раят е тук.
Странник съм-
гледам през
ключалката на живота
как другите народи
живеят добре.
Аз съм отвън-
огледалото
на моята локва
показва истината-
раят е тук.
Някой възпламени
в мен
жаждата за шоколад
по свечеряване.
Това е моята изповед
пред миража
на спокойствието.
Изяждам слънцето,
но знам,че то утре
пак ще изгрее-
шоколадовото слънце.
жаждата за шоколад
по свечеряване.
Това е моята изповед
пред миража
на спокойствието.
Изяждам слънцето,
но знам,че то утре
пак ще изгрее-
шоколадовото слънце.
ДОГОВОР
Сключих договор
със себе си.
Искам спокойствие
на кредит.
Обещах си,
подписах
и не спазих договора.
Задлъжнях към себе си.
Но ще наваксам
пропуснатото-
разчитам на ръцете ти.
Сключих договор
със себе си.
Искам спокойствие
на кредит.
Обещах си,
подписах
и не спазих договора.
Задлъжнях към себе си.
Но ще наваксам
пропуснатото-
разчитам на ръцете ти.
Безплътният плащ на нощта
танцува валс
с лъчите на луната.
Самодива размята пола
в самодивско хоро
непознато.
Под покрива на звездите
се отваря вратата
на бъдещето.
танцува валс
с лъчите на луната.
Самодива размята пола
в самодивско хоро
непознато.
Под покрива на звездите
се отваря вратата
на бъдещето.
От чешмата в
двора
изтича умора,
но аз съм елф
или богиня-
мога умората
да срина.
Превръщам я във вино,
в птица ,
в цвете синьо
или в страстна
бурна нощ.
изтича умора,
но аз съм елф
или богиня-
мога умората
да срина.
Превръщам я във вино,
в птица ,
в цвете синьо
или в страстна
бурна нощ.
Слънцето залязва
в хоризонта на душата.
Искам топлата му пазва
и топлината му приятна.
Искам тази вечер златна
да е истина,не спомен.
Хоризонтът на душата,
всъщност си е шкаф огромен
и в него събирам
мисли, страсти и надежди,
пъстри, като бабините прежди,
слънца минали и днешни,
обагрени с лъчи от тревога.
Търся спокойствие,
а просто…просто не го мога
в хоризонта на душата.
Искам топлата му пазва
и топлината му приятна.
Искам тази вечер златна
да е истина,не спомен.
Хоризонтът на душата,
всъщност си е шкаф огромен
и в него събирам
мисли, страсти и надежди,
пъстри, като бабините прежди,
слънца минали и днешни,
обагрени с лъчи от тревога.
Търся спокойствие,
а просто…просто не го мога
Добротата е в
атрофия
добротата е аномалия,
поддържана от бедността.
В рулетката на живота
добротата е
с червен цвят,
но обикновено
се пада черният.
Това създава поезия
===============================
добротата е аномалия,
поддържана от бедността.
В рулетката на живота
добротата е
с червен цвят,
но обикновено
се пада черният.
Това създава поезия
===============================
Луната се разпадна
на малки
светещи жълъди.
Под балдахина
на светлината им
се ражда
душата
на любовта.
на малки
светещи жълъди.
Под балдахина
на светлината им
се ражда
душата
на любовта.
МАЙКА
В душата ми е буря,
а на лицето- покой.
През зъбите
на тишината
се промъква шумът
на тревогата.
В ефирната
мъгла се топи
смисълът
на живота.
Но скоро
Бог ще изпрати
слънце
и ще освети
моето огнище.
В душата ми е буря,
а на лицето- покой.
През зъбите
на тишината
се промъква шумът
на тревогата.
В ефирната
мъгла се топи
смисълът
на живота.
Но скоро
Бог ще изпрати
слънце
и ще освети
моето огнище.
Стих-
шега
Разядка.
Раздумка.
Разпивка.
Разпускане.
Разсънване.
Разбиване.
Размазване.
Разсъмване.
Разпадане.
Раз
Раз
Раз.
Разядка.
Раздумка.
Разпивка.
Разпускане.
Разсънване.
Разбиване.
Размазване.
Разсъмване.
Разпадане.
Раз
Раз
Раз.
Гледаш ме
с очи-череши
под липата
на доверието.
А дъхът ти
е сироп
за моята
поезия.
с очи-череши
под липата
на доверието.
А дъхът ти
е сироп
за моята
поезия.
Наказана съм
или съм благословена
да бъда вятъра
на твоя бряг,
сълзата
в твоя понеделник
и реброто
на твоето бъдеще.
Аз съм
горещият облак,
а ти си
дъждовното слънце
или съм благословена
да бъда вятъра
на твоя бряг,
сълзата
в твоя понеделник
и реброто
на твоето бъдеще.
Аз съм
горещият облак,
а ти си
дъждовното слънце
Съществувам
благодарение на корена,
а той е
живият кабел
към колибата
на душата ми.
Коренът е
споменът,
славеят,
езикът,
думите
и песента-
моето минало.
В колибата
на душата ми
свири музиката
на бъдещето.
благодарение на корена,
а той е
живият кабел
към колибата
на душата ми.
Коренът е
споменът,
славеят,
езикът,
думите
и песента-
моето минало.
В колибата
на душата ми
свири музиката
на бъдещето.
СЕМЕЙСТВО
Студеното утро
изпъпли изпод
полите на нощта.
Тя му махна с ръка
и го остави
да живее живота си.
То се отърси от майчината
милувка
и се втурна по задачи.
Още не знаеше,че
след няколко часа
ще я търси отново-
НА ЗАЛЕЗ.
Студеното утро
изпъпли изпод
полите на нощта.
Тя му махна с ръка
и го остави
да живее живота си.
То се отърси от майчината
милувка
и се втурна по задачи.
Още не знаеше,че
след няколко часа
ще я търси отново-
НА ЗАЛЕЗ.
Сърцето ми е
птица,
която се лута,
като луда,
защото реката,
наречена живот,
се извива
сякаш е змия.
Сърцето ми се лута,
бори се,
но усилията му
приличат на мъртъв кактус.
Все пак неговият избор
е да бъде войник.
Всеки провал е ново начало.
Преди началото
е тишина,
а от нея без въпроси
излиза дима на
спокойствието.
която се лута,
като луда,
защото реката,
наречена живот,
се извива
сякаш е змия.
Сърцето ми се лута,
бори се,
но усилията му
приличат на мъртъв кактус.
Все пак неговият избор
е да бъде войник.
Всеки провал е ново начало.
Преди началото
е тишина,
а от нея без въпроси
излиза дима на
спокойствието.
Върху катрана
на нощта
се изсипва перушината
на безсънието.
То нагрява като тостер
нервите ,
които печално
се опитват да се пръснат.
На сутринта
пъхам лошата енергия
в мръсен чорап.
Сядам пред екрана
и сътворявам
нов живот
от калната смърт
на отминалата нощ.
се изсипва перушината
на безсънието.
То нагрява като тостер
нервите ,
които печално
се опитват да се пръснат.
На сутринта
пъхам лошата енергия
в мръсен чорап.
Сядам пред екрана
и сътворявам
нов живот
от калната смърт
на отминалата нощ.
Дъждът е пролетна
къщовница,
измила прахта
от цветя и дървета.
Дъждът изсипва
пролетна вода
и в подноса на утрото
се събира свежест.
Не вали, ромоли
в такта на джаза.
Вятърът скърца
по клоните
като стар грамофон.
Дъждът говори с
езика на съня.
къщовница,
измила прахта
от цветя и дървета.
Дъждът изсипва
пролетна вода
и в подноса на утрото
се събира свежест.
Не вали, ромоли
в такта на джаза.
Вятърът скърца
по клоните
като стар грамофон.
Дъждът говори с
езика на съня.
Дъждът е пролетна
къщовница,
измила прахта
от цветя и дървета.
Дъждът изсипва
пролетна вода
и в подноса на утрото
се събира свежест.
Не вали, ромоли
в такта на джаза.
Вятърът скърца
по клоните
като стар грамофон.
Дъждът говори с
езика на съня.
къщовница,
измила прахта
от цветя и дървета.
Дъждът изсипва
пролетна вода
и в подноса на утрото
се събира свежест.
Не вали, ромоли
в такта на джаза.
Вятърът скърца
по клоните
като стар грамофон.
Дъждът говори с
езика на съня.
Всеки своя
кръст
по своята Голгота
е понесъл.
Животът не е песен.
Дисхармонията
идва от съмнението.
Страданието
е спасение,
а след всяка болка
идва възкресение!
по своята Голгота
е понесъл.
Животът не е песен.
Дисхармонията
идва от съмнението.
Страданието
е спасение,
а след всяка болка
идва възкресение!
Закотвих се
във моя дом,
но не спирам да съм
космонавт,
на кораб мисълта лети-
особено нощем-
между два и три,
когато с бръснарско ножче
са разрязани нервите,
защото във всяка игра
подозират предателство.
После идва ден.
Брадатите мисли
вече са заспали
или може би отпътували
в своя Космос.
Плачещата върба
се усмихва.
във моя дом,
но не спирам да съм
космонавт,
на кораб мисълта лети-
особено нощем-
между два и три,
когато с бръснарско ножче
са разрязани нервите,
защото във всяка игра
подозират предателство.
После идва ден.
Брадатите мисли
вече са заспали
или може би отпътували
в своя Космос.
Плачещата върба
се усмихва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар