Житейски истории с поука
Средата на август е. Два дни преди Успението на Пресвета Богородица. Лятото
предразполага към леност и размисъл. Преди много години на 12 август с моите
родители направихме катастрофа. Кола излетя и ни блъсна челно . Това се случи
на завоите при Гълъбец- на Подбалканската линия. Майка ми беше със сътресение
на мозъка, баща ми-също. Ние със сестра ми почти без никакви травми. Стояхме
заключени –от удара колата не можеше да се отвори, предното стъкло беше избито.
Коли с гастролиращи чужденци ни заобикаляха, идваха към нас и ни ругаеха на
арабски или на турски, защото сме запречили пътя…Валеше дъжд. Като бобчета в
смачкана консервна кутия ние бяхме ранени и безпомощни. Тогава Бог ни
изпрати наши семейни приятели, които в този момент също като нас се връщали
от морето. Спряха, помогнаха. \извадиха ни от житейския пастет, в който се
бяхме превърнали. После месеци наред родителите ми се опитваха да получат
обезщетение, но се оказа,че и тогава всичко се получава с пари. Виновниците за
трагедията били златари, богати хора. Платили където трябва. А майка ми
лежа шест месеца със сътресение , баща ми отказа да лежи…Той се бореше, но…Една
приятелка идваше да помага в този труден момент, занимавахме се с
домакинство и се замеряхме с възглавници. Баща ми беше лекар, майка ми-
клиничен лаборант. Цял живот спасяваха хора, стотици… Но „Парица е царица…“,
както би казал Бранислав Нушич.Бяхме живи и не благодарихме на Господ за
спасението си. Тогава Той беше табу.
Все пак много години на този ден черпехме за здраве. Докато не
спряхме…Забравихме… И така -12 август 1993 година. Намираме се в Бургас.Аз съм
млада журналистка, отскоро имам съпруг и малка дъщеря- на почти две години. Тя
се изхлузва от ръцете ми, пада на земята върху каменните плочи и разбива лицето
си. Плаче, обикаляме улиците да я успокоим, отиваме в поликлиниката, цялата е
синя и подута…Няма счупено…Благодарим на Бога,че все пак се е отървала само с
кръвонасядания. Около месец прилича на боксьор. Оттогава всяка година не
пропускаме да отбележим този ден. Благодарим на Бога ,че сме оцелели и сме
здрави!
И къде тук е Божествената искра и любовта? Във всеки миг от всеобщата ни
грижа един за друг и в първия, и във втория случай семейството бе
сплотено и оцеля. Все още оцелява- само благодарение на любовта.
Благодаря на Бога за всичко!Не забравям вече да благодаря.
