Свежо. Пролетно. Слънчево. На това отгоре- първоаприлско. Странното е,че през тази година свежият ободрителен хумор е отстъпил място на злъчния сарказъм. Чета форумите, статусите на разни хора...Всички честитят празника на политиците, на монополостите, на мобилните оператори и прочие. А никой не се шегува безобидно и веселяшки. Изчезва ни чувството за хумор, а това никак не е добре. Защото- нали знаете- то е признак на интелект.
Та в духа на всеобщото изпушване, отвинтването на бушоните , разклопването на дъските, развяването на жълти книжки и пр и аз ще „изокам некой ден“. Цитирам Чудомировия герой, който решил да се скара на началника си в последния ден преди да се пенсионира. Та и аз така- като много българи- ще изокам...ама некой ден, когато това няма да е безопасно. Ама дали ще има такъвден- изобщо не се знае. За това най-лесно е да го ударим на хумор. На шега се казват най-големите истини. Спомням си един стар виц- „Как сте, как сте- шегуваше се Тато. Добре сме, добре сме- шегуваха се хората.“
До наши дни не са се променили много обстоятелствата. Уж има свобода на словото, уж всичко си казваме, а зад всяка изказана дума има по три ,които трябва да се подразбират. Спомням си една случка от моето детство. Когато бях в първи клас ,в един час на класния влезе инспектор. Той ни попита какви вестници получават нашите родители- начин да се проследят „верните“на Партията хора. Аз обичах да си казвам истината- като повечето деца. Вдигам ръка и казвам със съответната интонация:
- Моите родители получават вестник „Стършел“./ Трябвало да кажа „Работническо дело“, ама не беше истина/
Инспекторът се намръщил и коментирал пред класната:
- Виж ти, уж интелигентни хора, а пък четат само този несериозен вестник!
Моите родители са едни от най-интелигентните хора, които познавах и за това търсеха утеха във вицовете и карикатурите. Четяха ги заедно с приятели и коментираха.Стана така,че заради склонността на баща ми да разказва политически вицове, го уволниха от работа.
Какво да научи едно дете от своите родители- хуморът е най-голямото средство за отпор на всичко негативно, което ни заобикаля. Ако не го посрещаме с чувство за хумор- ще пълним специализираните заведения- психиатрии и болници. В него има повече мъдрост и философия, отколкото във всички книги на велики философи, изписани до сега. Страхувам се само да не се случи така,че чувството за хумор,дето Господ ми е дал, да секне .
не си ме чувала, люси, как се самоиронизирам, качество, което много ценя у себе си - пак сърчелиева
ОтговорИзтриване