Преди няколко дни в едно училище видях нещо,което ме потресе. На дъската в класна стая беше закрепен лист. На него бе залепена картинка на пъстър петел. Зад нея имаше нарисуван огромен ,излъчващ миризми екскремент. Под картинката прочетох надпис :“Честит Великден!“
Най-прекрасният пролетен празник, символ на саможертвата на нашия Господ Иисус Христос, е принизен и омазан. Ужасена съм.
Замислих се и за символите на празниците, които понякога заместват смисъла им в съзнанието на много хора. Великден и какво разбираме- кокошки, яйца, козунаци и привнесените от католицизма зайци. Коледа- елха, играчки, подаръци. Външната показна лъскава опаковка, която ни се набива от рекламите, до там е промила мозъците на децата/ а и не само на тях/,че е заличила смисъла на истинския празник.
И друго- атеистите. Тяхно право е да имат своите убеждения. Но дали не е право на децата им да изберат своите. Обучението по религия в училище ,според мен, трябва да стане задължителен елемент. То няма да направи малките религиозни, но ще ги запознае с основите на различните религии. Тогава- ако знаещият човек реши да бъде атеист- негово право е и осъзнат избор. Да, но в момента всичко друго е по-важно от духовното развитие на поколението. Всичко друго- яденето, дрехите, колите, английския, компютрите... Важни са. Но са тленни. Душата остава да живее и наш дълг е да се грижим и за нея.И не само като веднъж годишно полупияни идем на черква, за да направим купона по-як, като се наблъскаме в черквата и си изгорим косите. Грижата за душата е друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар