Днес е Възкресение Христово. Празнично и светло би трябвало да бъде. Но- научих за смъртта на наш съсед.
Извод- радостта и тъгата са като сиамски близнаци.Когато се предполага,че трябвада си щастлив- се оказваш нещастен.Тези моменти правят човека философ.
Почина мой близък, бивш колега, млад човек на 33 години. Всички сме потресени.
Извод- не бива да се живее за бъдещето, животът е тук и сега и не се знае докога продължава. Ще опитвам да живея така, като че всеки ден е последен.
Белих картофи. Един от тях се оказа с форма на сърце. Поколебах се дали да го разрежа или да го запазя. Разрязах го. Ако го бях оставила, щеше да се развали и да прилича на голямо болно сърце.
Извод- външният вид на нещата и тяхното вътрешно съдържание и предназначение понякога са съвсем различни неща. А и друго- нашата представа много често няма нищо общо с действителността.
Дъщеря ми закъснява. С баща й сме ядосани. Като се върне ще... я прегърна и ще я помоля да мисли за мен и за себе си по различен начин. Защо няма да я накажа? Кой човек възприема наказанието позитивно и за свое добро? Тя ще се озлоби и ще тръгне на инат. Тогава- още по-лошо.
Извод- моментните ни настроения понякога не ни носят мъдрост. Не вярвам, че обидите, казани в състояние на афект са истини, които другият е искал или е трябвало да чуе.
/Следва/
Няма коментари:
Публикуване на коментар