Събудих се в живота,
който вчера ме създаде,
а снощи ме погреба.
Животът не мизерен,
но и не параден.
А просто- втора употреба.
Измих сънливия му поглед,
изгладих смачкания ръб.
И вече мога по-спокойно
на ядовете да обърна гръб.
Поглеждам някак изотгоре
на ежедневния си график.
За изненади вече е отворен
мисловния ми трафик.
А мисълта във мен открива
неизбежно затвърдено мнение.
Ще прогоня нагласата сива
единствено с шопинг лечение.
Това- добре, но за шопинг
няма предвидени средства....
А и всъщност -шопингът е допинг.
В ума ми оправданието блесва.
Стоя край лъскава витрина,
изгряла случайно пред мен.
Няма да вляза сега в магазина,
шикозен и супер подреден.
Аз съм отвън, стоя на тротоара.
Сред паветата- изпусната монета.
Навеждам се- ето- традиция стара-
намерих и аз най-накрая късмета.
Сега ще си купя живот като на кино,
за какъвто мечтаят нещастните хора-
Живот красив- като по мед и вино
- кой ще знае,че е употреба втора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар