Цъфнаха първите дръвчета. Замириса на свежест и омая. Цъфнаха и тръните. Зацъфтяха и боклуците. И в преносен и в директен смисъл пролетта ни засипва едновременно с красоти и със страхотии.
Къде се ситуира моето ежедневие сред тази цветна лудост? Тичам насам-натам на снимки. Занимавам се с обществена работа. После- какво да сготвя, как да го напазарувам. Печка. Ритуал по приготвяне на вечерята. Масата- сервирана. Десетина бързи хапки. Всеки е зает ...с нещо си. За мен- чиниите. Дотътрям се пред телевизора. Той ме гледа. А навън е свежа дъхава нощ. Нощта ме сънува. Летя, летя . Под мен остава суетата на реалния живот. Ще се събудя и ще запомня този сън. Какво ли значи? Да. Утре ще изляза на разходка и ще изстискам всяка капка аромат, която ме застига. Ще запечатам всеки миг вълшебство.
Утре...или някога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар