Животът често е непредсказуем. Смачква ни само за един миг. После трябва да се изправим. Трудното идва не точно в момента на изправянето, а когато се решаваш да го направиш.В първия поглед напред и нагоре има най-много заслепяваща светлина. Ако присвиеш очи и не се уплашиш- следващите движения ще те отведат обратно на върха. Била съм и там- долу и някъде- съвсем горе. И едното и другото носят в себе си уроци. Не знам дали научих своите. Надявам се. Не знам и дали състоянието на летаргия в средно положение е добро. Но примижавам. Знам,че пред мен се изправят нови цели. Има по- светло, по-красиво, по-щедро, по- любвеобилно, по разширяващо възможностите ми място под слънцето. Там ще достигна. Кога? Когато е рекъл Господ и ми стигнат силите за следващи действия. Това може да е утре. А защо не- днес?
Няма коментари:
Публикуване на коментар