Не зная вие, драги читатели, дали можете да планирате живота си дългосрочно. На мен някак си не ми се отдава това. Професията ми предполага постоянно планиране и абсолютна точност. Но- чули сте поговорката- „Човек предполага- Господ разполага“. Обикновено дори и най-сигурните ми изчисления за събитията във времето не се случват по начина, който съм си ги представяла.
Една позната, която беше омъжена в Англия разказваше,че съпругът й имал тефтерче, в което по дни планирал живота си три години напред! „Напр.- 28 април, 2014,14 ч.- среща с дъщеря ми. „ На мен ми звучи абсурдно, но и това го има по света. Дали защото ежедневието ни в България е непредвидимо, дали защото сме суеверни и невярващи ,дали защото не можем винаги да разчитаме на подкрепа от приятели и близки/ не поради нежелание,просто всички ги е стиснала кризата/. Вероятно причините са комплексни, но ние- т.нар.средно поколение, свикнахме с несигурното бъдеще, децата ни обаче не са съгласни с него. Те искат да знаят,че могат да разчитат на някаква предвидимост за себе си и своите поколения. Не ги упраквам. Напротив. Тъжното е,че нацията,живееща в родината, е намаляла с 500 000 души. А емиграцията расте.
Не искам да бъда песимист. Сигурно някога нещата ще се оправят. Представям си как съм на 70, сядам на прекрасен люлеещ се стол пред голямата си къща, джиткам си на лаптопа, а електронният ми секретар ме подсеща,че преди две години с моите приятелки сме си определили среща след половин час!
Няма коментари:
Публикуване на коментар