Приятелите ми знаят. Преди два дни някой беше докладвал пред фейсбук,че има некоректна информация в блога ми и той беше блокиран.Първоначално се ядосах изключително много. После се почувствах поласкана, защото разбрах,че съм станала заплаха за някого. Блогът ми си е съвсем безобиден, но от време на време си позволявам да си казвам мнението за местната политика. Какво еретично действие! Как може!
От 25 години се занимавам с обществена работа. Поради естеството на професията ми- наблюдавам и националната, и местната политика. Градът ни е малък и всички се познаваме от деца. Не можем да се изненадаме- колкото и да се правим на някой, който не сме. Може само да станем смешни в очите на другите, ако преиграваме. И в интерес на истината- има такива хора, които изглеждат комично. Но- повече хумор в живота- няма лошо. Лошото идва, когато тези същите си повярват на претенциите и тогава...започват да определят по някакъв начин живота на останалите/ в това число и моя/. Това някак си вече не ми е съвсем смешно. Опитвам да гледам философски на тая злободневна ежба, на суетата. Философията ми обаче блокира пред празната тенджера. Философията не се яде. Остана ми едното писане. А те- да ме блокират. Ама, приятели- не можете да ме спрете.
На всички настоящи и бъдещи, местни и национални политици ми иде да кажа- хей, свалете си розовите очила, слезте от лимузините и джиповете, повървете пеша или се повозете с обществен транспорт/на един крак/, наберете си коприва, попейте в едно селско читаище, пазарувайте от магазините за дрехи втора употреба, вземете заем... Слезте от стълбата. Смирненски го каза толкова отдавна, а вие не запомнихте уроците на историята. Пътят надолу е страшен и никак не е славен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар