Вчера говорих за това колко сме различни. Днес ще твърдя обратното- наличието на пълна хармония е възможно. Тогава ,когато с някого разсъждавате еднакво, довършвате изречението си, разбирате се само с поглед. Щастлива съм,че има такъв човек в живота ми. Той е моето второ „аз”- съпругът ми Младен.
Вярно е,че тази хармония не се постига лесно и не е в стопроцента от времето, но миговете на духовно сливане са най-прекрасните и в крайна сметка си заслужават. Казах,че не се постигат лесно. Споменах за разликата в мъжката и женската психика- за да стигнем до разбирателство, сме минали дълга и стръмна пътека. Но истината е,че тя не е била много камениста ,защото по нея ни е водела любовта. Не казвам, кой знае какви азбучни истини. Вероятно много хора изпитват към брачния си партньор подобни чувства. Просто искам да ги споделя точно днес- на имения му ден. Православната църква отбелязва на 09 март „Св.четиридесет младенци”. Този ден е специален за семейството ни. Преди да почине, свекърва ми изрично ни помоли да не пропускаме да отбележим празника. Спазваме обещанието си.
И така- моето пожелание- каквото и да си мислиш, споделяй ,
вярвай ми така, както аз не се съмнявам в теб, бъди усмихнат и спокоен. Ще използвам едно остаряло клише за житейското море и лодката. Ние сме в нея. Тя е вече поизтъркана и тук-там пробита, но затъкваме пробойните с любов. Движим греблата понякога в различни посоки,но успяваме да възстановим синхрона. Мятаме се сред бурята на ежедневието,но имаме цел- да оцелеем заради децата си и заради себе си.
Благодаря на Бога,че ние събрал. Честит имен ден! Обичам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар