Тръгвам към миналото, връщам се към настоящето. В това пътуване установих,че най-трудното нещо са човешките взаимоотношения. Не знам защо ,но винаги съм била отстъпчива. Не понасям скандалите, не обичам да споря. Нещо повече- смятам,че в спора не се ражда истината , а скандалът. Прощавам. Много бързо прощавам, въпреки че не забравям. Да. Злопаметна съм. Самоанализът ми е присъщ. Ако някой психолог чете блога, вероятно ще си направи изводите за мен веднага. Но –стига изводи- да се върнем към фактите.
Преди много години- някъде около 18- работех в общинския вестник. Тогава написах статия. Тя в сатиричен стил описваше действията на колега,който се правеше на музеен уредник. Не съм очаквала овации от него, но и не предполагах каква помия ще изсипе върху мен и семейството ми. Той работеше в друга местна медия и в продължение на около една седмица буквално се гавреше с всеки член на фамилията- от мъртвия ми дядо, баща ми, дори две-годишната ми дъщеря. Наприказва отвратителни обиди. Бяхме изпаднали в ужас. Чудехме се дали си струва да преживеем отново цялата тази мизерия , като го дадем под съд.Водени от принципа”едно ...,колкото повече го ровиш- повече мирише”, взехме семейно решение- ще замълчим. Така- всяко чудо за три дни- нещата се уталожиха. Човекът обаче не се успокои съвсем. Започнахме нов бизнес- с кабелна телевизия. Той ни нападаше и в тази посока. Ние не отговорихме по никакъв начин. Минаха около две години. Един ден –бяха Сирни заговезни - телефонът иззвъня. Обадих се. Беше ТОЗИ човек. Той се обърна към мен така:
- Днес се иска прошка, обаждам се, за да ми простиш. Моля те да станеш редактор на книгата ми.
Познайте какво отговорих. В първия момент буквално онемях. После казах – „да, добре- простено- прости”.Станах редактор на книгата му и враждата спря. До ден- днешен контактувам нормално с този колега.
Не съм забравила случилото се. Сигурна съм как ще го коментирате. „Тая или е тъпа ,или е будала”. Аз обаче знам,че търпението ,което проявих тогава , е било израз на мъдрост. То беше възнаградено.
А истинската прошка е едно от най-трудните неща на света.Започва от отношението към себе си и се отправя към ближния. Неформално и с любов да си кажем- ПРОСТЕНО!ПРОСТИ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар