Днес трябваше да ръководя църковния хор. Никога не съм го правила. На два пъти преди няколко седмици започвах, но имаше кой да ме смени. А днес- от началото на литургията до края. Направих няколко грешки. Добре ,че хористките са си достатъчно обиграни, знаят си песнопенията и реда. А истината е,че буквално изпаднах в паника. Все пак- помогнахме литургията да приключи успешно.
За три дни два дебюта на моята средна възраст. „Никога не е късно да станеш за резил“- та и аз така. Дано съвсем да не съм се изложила. Интересното е,че дугите вярват в мен, че ще се справя. А аз самата никак не съм сигурна. Ама получава се нещо все пак. Предстоят ми още няколко дебюта- на театрален режисьор и драматург, на издател, на документалист... Да видим как ще издържа изпита там.
Много мои връстници казват- ооо, стари сме вече. Стари? Духът не остарява. Винаги може да научиш нещо ново и да се изявиш по различен начин. Господ ми предлага тези възможности и аз ги грабвам- пък каквото стане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар