Преди няколко години със семейството ми посетихме Разбоишкия манастир,който се намира близо до Годеч. Манастирът е сгушен в подножието на скала, а в нея е вкопана черквата. До там се отива по стръмни стълби.
Когато отидохме, ни посрещна възрастна монахиня. Тя ни разказа някои случаи, свързани с това място. През 50-те години била послушница. Заедно с другите монахини сами изкарвали прехраната си и се опитвали да облагородят мястото. До черквата не било изградено стълбището, което съществува сега. Жители на близкото село решили да помогнат ,за да бъде построено. До този момент до манастирската черква се стигало по стръмни пътеки. Събрали някакви средства и започнали строежа. Случило се така,че свършил пясъкът. Монахините се затворили в храма и се помолили Господ да стори чудо. Започнал да вали дъжд. Изсипвал се изобилно без да спира в продължение на цяла седмица. Когато водата се оттекла ,на земята останал ситен пясък. Той бил достатъчен ,за да се дострои стълбата.
Разговаряхме с възрастната жена около два часа. Накрая тя се оплака,че и днес разчита на добрината на хората и на онова, което сама произвежда в градинката, за да се издържа. С близките ми събрахме набързо джобните пари, които имахме. Сумата се оказа точно 80 лева. Тръгнахме си впечатлени от разказа. Какво се случи обаче след като си тръгнахме? Имаме фирма. В касата ни в продължение на седем дни постъпваха точно по 80 лева- нито повече, нито по-малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар