Журналистиката - като болест и като прехрана

•      Журналистиката не е професия, от която можеш да забогатееш. Нещо повече- всички мразят журналистите или поне са респектирани от тях. Не се оплаквам, а и аз съм от късметлиите, които успяват да игнорират омразата и да намерят приятел дори сред опонентите си. Не знам дали се е чуло и видяло да има добронамерен журналист, но аз и сестра ми сме такива. Това не е добре, защото в съвременния свят се котира негативната, озлобена, натоварваща журналистика. А човек може да изкаже мнението си- дори то да е критично- с чувство за хумор. Така биха се решили повече проблеми- ако това е целта. Но ако целим просто да изтъкваме себе си- ще бъдем злобни и отричащи. Това важи не само за професията ни, а за всеки спор в живота. „Само глупакът не променя мнението си“, защото той се капсулира в омразата и не чува чужди доводи. За сметка на това интелигентният човек разсъждава и е склонен да анализира и да приеме разумен чужд подход. Обичам професията си. Тя ми позволява да бъда в центъра на събитията, носи много контакти, обогатява ме с нови знания, дава възможност да помагам на хората.
•      С каквото и да изкарвам прехраната си, ще си остана журналист, защото това не е просто професия, то е болест. Заразила съм се от нея и е трайно. Няма как.
•      Това разсъждение е начало на един цикъл от публицистично-художествени разкази за живота. Случки , които съм преживяла в работата си като учител- другата ми професия, с която се прехранвам в момента. Ще променя имената и някои обстоятелства, но историите ще са истински. Някои ще са се случили наскоро, други- преди десетки години. Но всички те ще говорят за хората от дефилето, за нравите, за образованието, за отношенията учител-ученик, деца-възрастни и т. н. Това е нов личен проект, който си поставям като задача да завърша.

Божия мъдрост

Птица пее в моя двор

и любимата си вика.

Пее пъстро-като хор

и щастливо чурулика.

Птица пее и говори,

нещо някак си ме пита.

Ту се радва, ту пък спори,

търси обич неоткрита.

Птица пее в моя двор,

битието оцветява.

Скрита в сенчестия бор,

мир и благост ни дарява.

Господи, благодаря,

че изпрати тая песен,

с мъдростта ни озари,

даде ни урок небесен.

Чак до сетна почивка...

Камък по камък- градя си живота,

залък по залък събирам прехрана,

стъпка по стъпка вървя към Голгота,

сълза по сълза -лек за болка и рана.

Пламък по пламък света изцелявам,

вятър по вятър греховете отвявам,

буря по буря мъдростта получавам,

сламка по сламка от беда се спасявам.

Дума по дума любовта я закрилям,

ден подир ден издълбавам усмивки,

тръпка по тръпка постеля застилам,

миг подир миг чак до сетна почивка.