Душата ми търси любов,
любовта във всемирния смисъл.
Разпада се моят обков.
Животът за мен е написал
със вещината на философ-
не просто стих, роман или песен,
написал е цял океан от творби
и мисли, и чувства- една епопея..
Събрал е във мен милиони съдби
и натоварил ме е аз да ги живея-
да ги разплитам, да ги изпълвам,
да ги разчиствам и да ги владея.
И коя за тях е нишката червена?
Какво съдбите ще обедини?
Това е мисъл стара и
свещена,
която властва и
изпълва всички дни-
животът ми е вяра, окрилена
от любовта към истинския Бог.
А Господ е могъщ и милосърден,
макар да е и справедлив и строг.
С любов безкрайна ме дарява
и чака аз в живота си да я открия,
да я обкича с почести и слава,
защото тя е истинска благословия!
