Бях в огромно
ледено море, заедно с милиони като мен.
Облакът ме захвърли. Летя. Устремена
съм към земята. Знам едно- търся пристан.
Все някога ще трябва да спра. Вятърът
ме люлее и променя посоката. Ето ме,
прекрасна блестяща балерина, танцуваща
върху стъкло. Това е убежището. Един
прозорец. Зад него учудено и боязливо
ме следят нечии очи. Хей, аз съм приятел ... Не ме разбират.Танцът ми бавно чертае
нишка все по-надолу и надолу .
Рисувам с частици от себе си изящна
картина. Отнякъде се появи слънчев лъч.
Прегръща ме, толкова е горещ, а аз съм
искряща и красива, но за миг...
