ПРЕД ВРАТАТА НА ОТВЪДНОТО

Черна врана се опита да изкълве светлината от очите на моето дете. Черната врана беше вероломна и ненаситна. Аз й дадох храна и тя отлетя, а въздушната диря от крилете й напомня за  двата свята в един човешки живот - земният и небесният. Детето ми още скърби. Мисълта му се рее в пространството. Но светлината на очите му ще пребъде- защото дадох от моята.