Щом върху кърпата
протрита
пореден път ръка поставя,
и във чиния неизмита
тревогите си пак оставя,
щом със метлата не
политнах,
а включих пак прахосмукачка
и мартениците изплитах,
а ризата ти неизмачках.
Щом правя се на домакиня ,
но в мен се борят стари
жрици,
деца ридаят и се смеят,
блестят огньове в
огърлици,
към върхове се щурам
боса,
наум съм фея светлокоса,
щом във душата си съм
вино,
а пред света вода
спокойна,
щом мисълта ми пърха
често
като на птица сладкопойна,
щом за желания и цели
предел в душата не
намирам-
щом мислите ми полудели
и във Вселената не
спират,
щом във съня си съм
кралица,
или защо не- първа
дама...
Измивам мръсната паница.
Наяве аз съм просто
мама!
