МЕЖДУ РАЗУМА И ВДЪХНОВЕНИЕТО...или как да избягаме в изкуството

Заниманията с изкуство са нещо толкова позитивно! Не само заради емоциите и съпреживяването- а защото така бягаш от действителността. Няма да обяснявам каква е причината да се бяга от нея. Но само ще кажа- иска ми се да не излизам от театъра, постоянно да пея и да пиша- разбира се. Ама няма как да стане. Една, две ,три и повече сърдити сметки ми тропат на вратата .. или всъщност по главата... Правя се,че не ги чувам. Потъвам в изкуството- каквото и да е то в този момент. Потъвам и почти ще се удавя, защото не искам да обръщам внимание на онези гласове. По едно време обаче се осъзнавам- ами точно те ме държат близо до здравия разум, до разбиранията на логичните хора, до злободневието... Отърсвам се от еуфорията и се гмурвам в морето от  задължителни задължителности, които непременно трябва да свърша, за да не задлъжнея допълнително. Пакетирам си въображението, опаковам интуицията, слагам в плик вдъхновението. Сега тези "ненужни" части от личността ми няма да пречат на деловата мен.  Не знам откъде обаче  и как въображението се изплъзна и ме препъна. Тогава интуицията ме връхлетя, а вдъхновението се завихри над тях. Не мога да мръдна.Погалих ги, нахраних ги, прибрах си ги. Без тях не мога.Сега използвам интуицията в деловия свят, вдъхновението, за да работя и въображението - нещата да станат уникални. Така е по-добре.