Викаш ме, душо, не спираш да викаш-
във сънищата идваш и ми говориш.
От сънищата неспокойни отнемаш-
и за всяко нещо спориш ли спориш.
Терзанията ми,душице,
изпълват много часове.
И от умора даже - уморих се,
а моята мисъл снове ли снове.
Дълбая всяка житейска стъпка,
във всеки полъх се съмнявам,
невидимо, като от кръпка,
доверието отшумява.
Червеят черен дълбае, дълбае,
приятелства, амбиции, дори и любовта
Във въздуха тиха надежда витае.
Червива и тъжна си тръгва нощта.
