петък, 17 юли 2015 г.

БАЛОН

На някакво клонче-
висяло балонче
и мислело своя живот
за велик.
Но вятърът минал,
живота му сринал
само за миг.
Понесъл балона,
завихрил циклона,
но някак си се смилил.
Успокоил се ,
дори го пуснал,
просто не го убил.
Падал балонът,
свободно падал.
Това падане всъщност
било възход.
Докато падал
балонът се радвал
на възродения си живот.
Но тази фиеста
била кратка.
Паднал на
детска площадка.
Ръчички малки
го завъртели,
блеснали в утрото
зъбките бели...
И както се очаква,
мигът така красив
отлитнал много бързо -
последвал гръм и срив.
Пукнал се балонът.
Но умрял щастлив!







Благодаря, Господи!

Благодаря ти,Господи, за Твоя промисъл велик!
Поклон пред Смирения Божествен лик!
В сърцето ми запали пламенен светлик!
Благодаря Ти, Господи за всеки миг!

Благодаря Ти,Господи, за всички чудеса!
Своята дълбока вяра ще ти принеса,
за да издигнеш моя дух във чисти небеса,
та всяко изпитание без скръб да понеса.

Благодаря Ти, Господи, за Твоята любов!
Благодаря Ти, за всеки отговор готов,
за всеки житейски  урок, макар и суров,
за всеки ден,благодаря, усмихнат, нов!