изсипвам слънчеви усмивки.
На мислите ми в ятото
завихрила се е почивка.
Пътеките, които няма да измина,
потъват в плановете ми
за следваща година.
Денят се къпе в топлина
и се залива в добрина
и във надежди,
макар че злото не почива.
По Божи промисъл
животът се подрежда.
По сипея на лятото
изсипвам очаквания и тревоги.
В очите ми танцуват
светулки босоноги.
Завъртат ме във своята магия-
усмихвам се
и малко се страхувам-
и щастието е стихия!
