В трептенето
на пламъка горещ
житейския
смисъл съзирам,
че аз съм
като тази свещ
за пореден
път разбирам.
Топи се
бавно, лекичко се изкривява,
върви,
върви към пръстта
и точно
когато до край се стопява,
като
някакъв апотеоз на любовта-
смуглият
вятър сърцето си отваря.
Макар на
прага на смъртта-
огънчето
бързо се разгаря.
И ако
сега с ръка ме допреш,
ще усетиш
колко съм крехка.
Аз съм
като тази свещ-
искряща,
търпелива, мека.
