Седя на времето във трона,
седя- царица без корона
и всяка лоша мисъл гоня,
злините гледам да не помня.
Седя на времето във трона
и пълня счупената стомна
със късчета от мен самата -
и за себе си съм непозната.
Седя и мисля за живота,
за всеки стих и всяка нота,
които делникът ни сътворява,
кое изчезва и кое остава.
Седя и спомени разгръщам,
назад пътувам и се връщам.
Човекът всъщност е вселена
от Господ с обич подредена.
Седя и мисля и разбирам,
на куп мечтите си събирам
в едно желание- и не за слава-
любов и здраве Бог да ни дарява!
