Във мисълта ми времето гори,
назад, толкова назад се връща-
когато дом бяха мечтите, не къща,
когато любовта бе смисъл, не живот,
когато плодът бе храна, а не род
и всичко,всичко беше далече напред,
и всичко, всичко беше наред....
Връщам се в онези млади времена,
отсейвам добрите от лоши семена
и нищо не бих променила.
Днешният ден е озъбена смешна горила.
Подавам й вкусен банан
Така и с бъдещето ще се разберем.
Страх ли ме е? Всъщност- не, или пък- не съвсем.
