СТРАННА ПОЕЗИЯ- НЕ ЧЕТИ! РАЗБЕРИ СЪС СЪРЦЕТО СИ

Епопея на
незабравените
мигове,
несъхранявани
в нафталина
на гардероба,
непотънали
във водопад
от тревоги,
неизчезнали
в порой
от съмнения,
непринизени
от лунапарка
на ежедневието.
Незбравени,
незабравими,
не, забрави ме...

Светът не е негатив,
дните не са
в черно и бяло.
Чашата на търпението
е полупълна,
поддържам я така,
за да не прелива.
От небето
се изсипва жар,
но тя укротява
страстите,
не ги пали.
Оставям отворена
вратата на доверието.
То е дом,
в който живе

Крещя без звук,
чувам тишината.
Докато гоня вятъра,
затъвам в кладенеца
на думите.
Ключът към моя дом
е виртуален.
Измервам времето
с пясъчния часовник
на мислите.
А някъде там
шампанското
е истинско
и не е лукс,
рутина е.

...........................................................................................

Животът не е шах,
Нито белот,
Вися на пирона
с поредните
липси,
но имам силна интуиция,
която твърди,
че няма да получа
жълтици
от бабички,
нито ще ги изровя
от кладенец.
Знам-
с чудо
ще ги спечеля.
Не съм на червено, не,
оранжево е и
синьоо!

По пътеката
на илюзиите
аз съм царица.
Сънувам сянка
от огън,
мечтая
в лилаво
или в розово,
пия мелодия
от саксофон,
вслушвам се
в семките на диня.
Жаждата ми
не е жажда,
тя е тайфун,
който ражда
щастие-
1 гигахерц
в секунда.

..................................................................................

Коктейл с джин,
Море,
загоряла кожа,
цветя и дъх
на водорасли
за парфюм…
Петно от мастило
върху ризата
и счупен химикал.
Споменът
изтрива ръждата
от мислите.

Чакам художника
да нарисува
липа под луна
и мак под липата,
но се оказа,
че не е художник,
а актьор,
който играе етюд
на лято.
Дано успея
да се вживея
и да му повярвам.

...........................................................................

Любовта не е изпит,
който се взима с къса пола
и копринени чорапи.
Тя е изпитание-
отпечатък от нокти
върху лист,
страстно болеро
в лятна нощ,
щипка ревност,
червило в стомаха,
дъх на ванилия,
боровинков плод
и кутия със спомени.
Любовта е дар,
който всеки ден
трябва да съхраняваме,
защото не е щампа.

....................................................................................................

ЕРОТИКА
Пресявам песъчинки
от душата си
и рисувам мълния.
Тя потъва в целувката
на младия бриз.
Магнетичният му дъх
изтрива всеки спомен.

.........................................................................................

Сребърната пара на луната
се търкулна в портфейла
на утрото.
Слънцето отвори
прозореца
и си сложи парфюм
от билки.
После изпи водата
от лицето на една локва
и блажено се отпусна
на облачния си стол.
Някъде там,
на земята,
фонтан от любов
се наслаждаваше
на ленивите му лъчи.

..................................................................................................................

СЛЕД БУРЯ
Фенер или фар-
светлината на брега
на моето море
ме вика.
А може да е
мъничка светулка,
дори тя е достатъчна
за ориентир към сушата.
Вдигам платната
на оптимизма
и го пускам
на далечно плаване…

...........................................................................................

АВТОПОРТРЕТ
Живея в града
на шоколада,
нито съм стара,
нито пък млада,
ухая на книга,
тишина и луна.
В огледалото
виждам простреляна
с лък пеперуда,
върху цветя
и картината
се запълва.
Някъде там-
в дървения скрин
на мислите
е скрит
шепота на
миналото.

Кацам върху дъгата,
усещам ласката й.
Върху лицето ми-
грим от усмивки.
Ветрилото от
слънчеви лъчи
напомня за нежността
на твоя поглед.
Събуждам се,
а ти не си сън.

...........................................

Спокойствието ухае
на ванилия и
има цвят на утро.
Вятърът играе сиртаки
в косите ,
разнася спомен
за гора и свобода.
Младостта се пързаля
на ролери и
ми намига.

.......................................................................

Има ли бунище
съвестта,
скрито в локви
или пък под навес,
или гордо
оградено на Олимп,
откъдето се захранва
Хадес?
Може ли бунището
на съвестта
да бъде муза?
Да изпира себе си
така- като
нечиста блуза?

.........................................................................................

Дъждът е машина на времето,
събира облаци върху чадъра
и създава поезия.
Целувката му
прерязва като нож
спокойствието
и го прави мокро
и изпълнено с желание…
да запълни със страст
празна тетрадка.

Вятърът драска
по съня ми
като котка
и вие като псе,
изсипва пясък
от съмнения
в морето на
нощта.

....................................................................

Домът е бряг,
брегът е страст,
страстта е власт,
властта е дракон,
драконът- разруха,
разрухата- край.
Краят-винаги начало.
Крия мислите
под топло одеяло
и чакам вината -самурай
да си направи сепуко,
а амфората на мира
да се окаже спукана.
Пътувам в открито море,
но всичко скоро ще свърши,
защото имам в себе си бряг.

.............................................................................

ПОСЛАНИЕ
Любовта е майката и бащата…
Когато си счупен
или ненаситен,
когато си самотен
или отвратен
от фалш и суета,
когато си безчувствен-
имаш избор
и това е любовта!
Когато зрънце вяра
покълне
в мислите-
съхрани го-
това е любовта!
Когато всяка стара
тебеширена вина
те пръсне
по дъската
на ежедневието-
изтрий я-
с любов!

Очите ми са въглени,
мислите- храна
за птиците,
душата ми живее
в облаците-
там пришива крила
на жената в мен,
а момичето
няма нужда от тях,
има си ги по рождение.
Мечтите ми са лист,
на който пиша историята
на бъдещето.

.........................................................

Роботът е влюбен
по навик.
Ламаринените му
кубинки скърцат,
защото не са
намазани с грес,
а болтовете му
скоро ще изпаднат.
Рутината е
неговото
самоунищожение
И…спасение.

.............................................................

Не съм получавала
шамар зад врата,
само нож в гърба,
помия в лицето,
пепел на главата,
прах в очите.
Но силата ми е да
не забелязвам
тези интервенции
към моята особа.
Слагам белезници
на обидите,
насочвам пистолет
от добрина
и стрелям.
Това е формулата на
оцеляването ми.

........................................

Цял живот бързане,
нозете ми са
летящи
и само дъх-
на каданс,
достатъчен завинаги.
Като клошар
събирам мигове
от кофите на времето.
Очите ми намират утеха
в тях.

Утро, кафе
пред компютъра.
Изтеглям си слънце
и езеро от интернет,
споделям тайна
във фейсбук,
съблечен е денят ми,
блясъкът на екрана
свети в очите.
Получавам целувка-
истинска, ти си до мен.

Поезията е стълба
към небесния покрив.
Всяко стъпало
е една истина,
всеки поглед
надолу-лъжа.
Езикът е опора,
признанието-страст,
а изборът да пишеш
е врата
към душите
на другите.

Розите нямат адреналин.
Те са чаши за слънцето,
което изсипва нежност в тях
по моста на дъгата.
Розите нямат главоболие.
Те са пристан
за всеки поглед
и потребност
за всяка прошка.

Светя в твоята прегръдка.
Сърцето ми,
мъничко мънисто,
като щурец
запява в ръката ти.
Тишината между нас
е крясък в дебрите
на бъдното.

Лунапаркът на живота
е пълен с клоуни, балони
и захарен памук,
но бутафорията
не замества
магията на истинските
приказки.
Андерсен обича
моята филийка
с лютеница.
Куклите ми
са живи сега
и са принцеси.
Моите мечти
са техните мечти.
Месечинките
на лицата им
осветяват
и най-тъмната ми нощ.

Заспивам без хапче за сън,
защото съм избродирала
деня си
до последния конец,
стиснала зъби
и с буца на гърлото,
за да не превивам гръб,
да съм силната жена-
пример за момичетата.
Заспивам , а в съня ми
вишните целуват
слънцето.

Пореден изстрел
от ръцете
към клавиатурата.
Шахматът на живота
на екрана се превръща
от трагедия в джаз.
Писането е предизвикателство,
насочено навътре-
от думите
към мълчанието.

Червилото на залеза
се слива с
езика на вятъра.
Тяхната страст
ражда облаци
от огнени рози.
Те сриват
крепостта
на самолюбието.
Жаждата за вечност
побеждава.

Вдъхновението е скитник,
който живее в прегръдката
на тишината.
Всяка рана в душата му
ражда роса,
всяка отрова
ражда живот,
всяка целувка
ражда сърце.

Възрастта е злобна жена,
която ми изпраща телеграми-
забравени думи,
или пък очилата,
дето са ми всъщност
на главата,
болести някакви,
по-малко приятели,
а пък децата ми...
свои деца ще поискат.
Аз съм учителят,
а на бал отиват
младите,
малките...
Онази злобна жена
пред приятелки споделя,
че вместо червило
носи лекарства...
Чантата е пълна
с документи и
препятствия,
избегнати и неизбегнати.
Пеперудите не са в корема,
на снимка са
във фейсбук.

Димът от цигарата
застила разстоянията.
Тютюнът
е твоят парфюм.
Катеря се по дима,
за да достигна
до мисълта ти
за мен.

Вятърът свири
с виолончело
Вятърът свири
много умело
и без свян
демонстрира
своето горещо его.
Влиза на пръсти
в лехите пъстри,
захвърля ароматна риза,
във всеки храст
и клонче влиза.
Райско съцветие
в ръцете му свети-
ВЕЧНОСТТА
НА ВЯТЪРА
В РЪЦЕТЕ.

Катинарът е влюбен
в ръцете
и тяхното докосване.
Катинарът е потънал
в безвремие
и очакване.
Той е затворил
спомена,
който иска
да бъде отключен.

Хляб и зрелища
иска народът.
А зрелищата
искат хонорар.
Прахът на суетата
засипва с облаци
безумие
нашето съзнание.
Трябва да затворим очи,
за да прогледнем.

Ти си моят бряг,
при който
акустирам.
И не зная как
и всъщност не разбирам,
но ти създаваш начало
и край на всяко пътуване.
Ти си ,любов,
смисълът на всяко,
съществуване.

Червилото на смущението
танцува по лицето ти.
Може би не е смущение,
а алергия?

ДЪЖД
Целувката на дъжда
сплотява семейството
в неделя.
Танцът на дъжда
е страст
и вдъхновение.
Любовта на дъжда
Създава живот.

СОЦИАЛНО
Странник съм-
гледам през
ключалката на живота
как другите народи
живеят добре.
Аз съм отвън-
огледалото
на моята локва
показва истината-
раят е тук.

Някой възпламени в мен
жаждата за шоколад
по свечеряване.
Това е моята изповед
пред миража
на спокойствието.
Изяждам слънцето,
но знам,че то утре
пак ще изгрее-
шоколадовото слънце.

ДОГОВОР
Сключих договор
със себе си.
Искам спокойствие
на кредит.
Обещах си,
подписах
и не спазих договора.
Задлъжнях към себе си.
Но ще наваксам
пропуснатото-
разчитам на ръцете ти.

Безплътният плащ на нощта
танцува валс
с лъчите на луната.
Самодива размята пола
в самодивско хоро
непознато.
Под покрива на звездите
се отваря вратата
на бъдещето.

От чешмата в двора
изтича умора,
но аз съм елф
или богиня-
мога умората
да срина.
Превръщам я във вино,
в птица ,
в цвете синьо
или в страстна
бурна нощ.

Слънцето залязва
в хоризонта на душата.
Искам топлата му пазва
и топлината му приятна.
Искам тази вечер златна
да е истина,не спомен.
Хоризонтът на душата,
всъщност си е шкаф огромен
и в него събирам
мисли, страсти и надежди,
пъстри, като бабините прежди,
слънца минали и днешни,
обагрени с лъчи от тревога.
Търся спокойствие,
а просто…просто не го мога

Добротата е в атрофия
добротата е аномалия,
поддържана от бедността.
В рулетката на живота
добротата е
с червен цвят,
но обикновено
се пада черният.
Това създава поезия
===============================

Луната се разпадна
на малки
светещи жълъди.
Под балдахина
на светлината им
се ражда
душата
на любовта.

МАЙКА
В душата ми е буря,
а на лицето- покой.
През зъбите
на тишината
се промъква шумът
на тревогата.
В ефирната
мъгла се топи
смисълът
на живота.
Но скоро
Бог ще изпрати
слънце
и ще освети
моето огнище.

Стих- шега
Разядка.
Раздумка.
Разпивка.
Разпускане.
Разсънване.
Разбиване.
Размазване.
Разсъмване.
Разпадане.
Раз
Раз
Раз.

Гледаш ме
с очи-череши
под липата
на доверието.
А дъхът ти
е сироп
за моята
поезия.

Наказана съм
или съм благословена
да бъда вятъра
на твоя бряг,
сълзата
в твоя понеделник
и реброто
на твоето бъдеще.
Аз съм
горещият облак,
а ти си
дъждовното слънце

Съществувам
благодарение на корена,
а той е
живият кабел
към колибата
на душата ми.
Коренът е
споменът,
славеят,
езикът,
думите
и песента-
моето минало.
В колибата
на душата ми
свири музиката
на бъдещето.

СЕМЕЙСТВО
Студеното утро
изпъпли изпод
полите на нощта.
Тя му махна с ръка
и го остави
да живее живота си.
То се отърси от майчината
милувка
и се втурна по задачи.
Още не знаеше,че
след няколко часа
ще я търси отново-
НА ЗАЛЕЗ.

Сърцето ми е птица,
която се лута,
като луда,
защото реката,
наречена живот,
се извива
сякаш е змия.
Сърцето ми се лута,
бори се,
но усилията му
приличат на мъртъв кактус.
Все пак неговият избор
е да бъде войник.
Всеки провал е ново начало.
Преди началото
е тишина,
а от нея без въпроси
излиза дима на
спокойствието.

Върху катрана на нощта
се изсипва перушината
на безсънието.
То нагрява като тостер
нервите ,
които печално
се опитват да се пръснат.
На сутринта
пъхам лошата енергия
в мръсен чорап.
Сядам пред екрана
и сътворявам
нов живот
от калната смърт
на отминалата нощ.

Дъждът е пролетна
къщовница,
измила прахта
от цветя и дървета.
Дъждът изсипва
пролетна вода
и в подноса на утрото
се събира свежест.
Не вали, ромоли
в такта на джаза.
Вятърът скърца
по клоните
като стар грамофон.
Дъждът говори с
езика на съня.

Дъждът е пролетна
къщовница,
измила прахта
от цветя и дървета.
Дъждът изсипва
пролетна вода
и в подноса на утрото
се събира свежест.
Не вали, ромоли
в такта на джаза.
Вятърът скърца
по клоните
като стар грамофон.
Дъждът говори с
езика на съня.

Всеки своя кръст
по своята Голгота
е понесъл.
Животът не е песен.
Дисхармонията
идва от съмнението.
Страданието
е спасение,
а след всяка болка
идва възкресение!

Закотвих се
във моя дом,
но не спирам да съм
космонавт,
на кораб мисълта лети-
особено нощем-
между два и три,
когато с бръснарско ножче
са разрязани нервите,
защото във всяка игра
подозират предателство.
После идва ден.
Брадатите мисли
вече са заспали
или може би отпътували
в своя Космос.
Плачещата върба
се усмихва.