Скриваме
се под шапките,
зад
маските,
около
лицемерието,
заставаме
над проблемите,
за да се
скрием
в безличното
си ежедневие.
Излизаме
от сивотата.
Впускаме
се извън релсите,
а после
прикриваме своите рани.
Опитваме
се да вървим напред
към
житейските трънаци и поляни.
Но е
трудно.
Хвърляме
поглед назад.
А от там,
разбира се, ни гледа
собственият
ни объркан свят.
Прощаваме
си.
Обръщаме
се отново.
Скриваме
се под
уютния
покрив на шапките,
потъваме
в удобно дребнотемие
и си
повтаряме:
Между
другото-добре ми е,
добре ми
е,
добре ми
е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар