Еволюцията на връзките или за любовта преди 20 години и сега

Прочетох една новина- „всеки трети се разделя във фейсбук“. В първия момент това ме стъписа. Даде ми повод да се замисля отново за връзките и за човешките взаимоотношения въобще. Сравнявам днешния живот с онзи преди двайсет години и си казвам- всичко сега е по-лесно за младите- срещите, комуникациите, възможностите за контакти. Светът е едно голямо село и ако ти се е приискало гадже от Филипините, например, може да си го осигуриш през интернет. Даже езиковите бариери не са бариери- има автоматични преводачи. Да не говорим за шпионирането на евентуалната половинка. Влизаш по всяко време „на стената“ му и виждаш колко „целувки“ и „кафенца“ е получил и от кои дами. Разбираш каква е музиката, която обича, кои статии са му интересни и пр. Едно време- Боже колко съм одъртяла- за тази цел пишехме лексикони. Там в същия дух трябваше да разкриеш част от себе си- кой е любимият ти цвят или филм, кои са обичаните певица или певец. Като глупачки стояхме до домашния телефон и чакахме „той“ да се обади. Страхувахме се ние да звъннем, защото може отсреща да се окаже някой от родителите. Леле! Какви времена. А пък ако тръгнехме да излизаме- горките ни родители трябваше да чакат докато се приберем, защото  нямаше как да разберат дали сме добре и дали всичко е наред. Сега грабвам до себе си мобилния и докато не чуя гласа на щерката по няколко пъти вечер- след като излезе- не мирясвам.А колко трудно беше да срещнещ изобщо някакъв мъж- в женските колективи. Ужас! Трябва да ходиш по дискотеки и кръчми- белким някъде някой свестен се намери и те заговори. А те обикновено свестните не ходеха по тия места. Сега интернет  прелива от възможности. Вярно- в повечето случаи са доста измамни, но все пак трудно може човек да остане самотен в това море, стига да иска да го използва, разбира се. Такаа, връзката е станала, но- нещо не вървят нещата. Тя е срещнала друг, а той- друга. Как да се разделят? Добрият старомоден и безспорно труден начин за това е да се срещнат и да си кажат болките. После да се разделят и повече да не се погледнат или- в редки случаи да си останат приятели. Това изисква доста нерви, сълзи, страдания, размисли и прочие душевни мъки. Сега- нещата са супер. Сменяш статуса във фейса от „обвързан“ на „необвързан“ и си ок! Няма нужда даже да му „постваш“ тъжни или гневни послания. Всичко минава гладко, безлично и абсолютно безболезнено. Дали човечеството намери начин да живее по-леко или така просто ставаме по-повърхностни и безчувствени?

За добро и за лошо- трябват хора или приятелите-председатели на НПО в акция

Хапнах локум. В памет на баща ми. И той и прабаба ми много го обичаха.

В събота беше Задушница. Обичам ги и ми липсва тяхната подкрепа- на любимите ми близки - родителите, бабите и дядовците,лелите...Сега разчитам на семейството и на приятелите.

В последните месеци открих подкрепата на още приятели, повечето от които споделят моята лудост- обществената работа. В последната седмица няма да повярвате какво направиха те, за да ме подкрепят.

В първия ден, в който дойдоха два тира с храни -ние от БЧК ги раздаваме -

председателите на някои от неправителственте организации дойдоха и ги разтовариха за два часа. След един ден - още два тира- те се справиха рекордно за час и половина. Възхитих се от тези хора, които не помислиха за здравето си, за неудобствата, за времето и съвсем безвъзмездно дойдоха да помогнат. На 03 ноември имам рожден ден. Реших да използвам случая, за да се реванширам. Събрах ги, за да почерпя. Трогнаха ме с внимание и подаръци. Преди да налея по чаша ракия поговорихме и за общата ни идея да се преборим с проблемите заедно. Решихме да се обърнем към новия кмет на общината, за да го запознаем с организациите и идеите си. Така съчетахме полезното с приятното.

Минаха още два дни- Задушница.

Изводът- и за добро, и за лошо- трябват хора, близки, приятели. Още усещам вкуса на локума. И ти живееше с приятелите си,татко. Днес твоите съученици и приятели помагат на мен. Животът е хубав,когато знаеш,че вършиш добро, имаш подкрепа и се бориш за благородна кауза. Ти го правеше. Днес се старая и аз да вървя по стъпките ти. А кучетата си лаят- ама те само това могат и знаят.