Хапнах
локум. В памет на баща ми. И той и прабаба
ми много го обичаха.
В събота
беше Задушница. Обичам ги и ми липсва
тяхната подкрепа- на любимите ми близки
- родителите, бабите и дядовците,лелите...Сега
разчитам на семейството и на приятелите.
В
последните месеци открих подкрепата
на още приятели, повечето от които
споделят моята лудост- обществената
работа. В последната седмица няма да
повярвате какво направиха те, за да ме
подкрепят.
В първия
ден, в който дойдоха два тира с храни
-ние от БЧК ги раздаваме -
председателите
на някои от неправителственте организации
дойдоха и ги разтовариха за два часа.
След един ден - още два тира- те
се справиха рекордно за час и половина. Възхитих
се от тези хора, които не помислиха за
здравето си, за неудобствата, за времето
и съвсем безвъзмездно дойдоха да
помогнат. На 03 ноември имам рожден ден.
Реших да използвам случая, за да се
реванширам. Събрах ги, за да почерпя.
Трогнаха ме с внимание и подаръци. Преди
да налея по чаша ракия поговорихме и за
общата ни идея да се преборим с проблемите
заедно. Решихме да се обърнем към новия
кмет на общината, за да го запознаем с
организациите и идеите си. Така съчетахме
полезното с приятното.
Минаха
още два дни- Задушница.
Изводът-
и за добро, и за лошо- трябват хора,
близки, приятели. Още усещам вкуса на
локума. И ти живееше с приятелите
си,татко. Днес твоите съученици и приятели
помагат на мен. Животът е хубав,когато
знаеш,че вършиш добро, имаш подкрепа и
се бориш за благородна кауза. Ти го
правеше. Днес се старая и аз да вървя по
стъпките ти. А кучетата си лаят- ама те
само това могат и знаят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар