Девет по Рихтер

Девет по Рихтер душевен трус
изважда ме от делничния курс
и превръща ме в милиони капки.
Така, изненадващо  бляскави и кратки,
водните мигове изпълниха Вселената.
Там се сляха пак във споделената
и в несподелената реалност на мисълта.
Душевен трус разтърси ми света,
но нещо красиво се случи тогава-
върху листа неочаквано изсипа се лава.
Тя изпълни със смисъл житейската драма
и разбрах, че всъщност такава драма няма!

Измъчено стихотворение

Поезия и проза...

Животът се върти.

Заел специална поза

денят лети, лети...

Тогава вдъхновена

разравям тъжни мисли.

Мълчи обикновената

гайда неописана.

Мълчи пред мен

дори и лирата.

Не се обажда музата.

Оставете ме намира!

Днес не е ден за музика.

За нищо не  е ден.

Може би- за почивка.

Сънлив и отегчен

и някак слънчево-сивкав.

Нооо- това не е всичко!

Ще се взема в ръце!

Със себе си

ще се сборичкам.

Да , лице в лице

със своя мир или пък ураган,

ще се върна към живота-

там някъде очакват ме

пералня, печка и тиган...