Поезия и проза...
Животът се върти.
Заел специална
поза
денят лети,
лети...
Тогава вдъхновена
разравям тъжни
мисли.
Мълчи обикновената
гайда неописана.
Мълчи пред мен
дори и лирата.
Не се обажда
музата.
Оставете ме намира!
Днес не е ден за
музика.
За нищо не е ден.
Може би- за
почивка.
Сънлив и отегчен
и някак
слънчево-сивкав.
Нооо- това не е
всичко!
Ще се взема в
ръце!
Със себе си
ще се сборичкам.
Да , лице в лице
със своя мир или
пък ураган,
ще се върна към
живота-
там някъде
очакват ме
пералня, печка
и тиган...
Няма коментари:
Публикуване на коментар