ВРЪЩАНЕ

Потърсих опора и вяра, и блясък-

потъна във нищото мойта сълза.

От стон и въздишка превърнах се в крясък.

От  истински дъб станах крехка бреза.

Потърсих надежда и Господ ме върна.

Във Божия храм светлина ме огря.

Отново желая света да прегърна

и вместо да тлея до край да горя.

Сливи за късмет!

Бременна съм с проблеми и мисли за тях. Все не се решавам да ги обобщя писмено или да намеря философски еквивалент на злободневието. Но – да става каквото ще! Ето какво се случва.

Напоследък лекувам душевните си терзания със сливи. В двора на къщата ми се е самозасадило дръвче. През тази година за първи път дава плод. И то какъв! Цялото е увиснало от зрели джанки. Знам,че това не е най-предпочитаният плод за ядене и всъщност- като се каже „джанки“ се разбира „ракия,“ но все пак са вкусни . Нещо повече- докато ги хапвам намирам някакъв сладко-кисел покой и започвам да се връщам на земята. Такаа. Сортирам ядовете си по приоритет и започвам да търся решения. Тъкмо съм ги измислила и...обстоятелствата се променят. Тогава се сещам за мъдрия съвет на една баба- „Остави проблемите да се решат сами!“ Успокоявам се. За около две минути. После неуморимата ми глава започва да крои нови и нови планове. Не грандиозни- просто първи стъпки. Първа стъпка- за финансово благополучие, първа стъпка за противодействие на коварни роднини, първа стъпка за справяне с ...дъщери, първи стъпки за ...Така и не стигам до вторите. За щастие Господ си има решение на всеки проблем и не се съобразява с изтрещелите ми мисли. Неочаквано, по чудесен начин, идва спасението от поредната стресова ситуация.

Сливите скоро ще изгният. Не можах да изям всичките. Сега се оглеждам за една ранна круша...