Мога да обичам

Мога,мога да обичам

и се гордея със това.

На лястовичи сън приличам,

в крилата скрила съм

свойта глава.

Мога, мога да обичам.

И всеки миг с любов

да го обличам.

От всеки стрък

до всеки враг-

от всеки изход

и до всеки праг.

Любовта ми е огромна.

Няма друга такава.

От себе си разливам

със нежност пълна стомна

и със много забрава-

огорченията не ги помня.

Само истинската красота остава.

Докъде мога да стигна?

РАЗРЕШАВАМ ДА МЕ ИЗПОЛЗВАТ, РАЗРЕШАВАМ,

защото много силно обичам и любовта ме прави мекушава.

Но понякога сгушена в ъгълчето от изстинало достойнство

ми се иска повече от подаяния и по-малко излишно притворство.

Разрешавам да бъда използвана- грозно, но вярно.

Продължавам да вярвам,че не всичко е просто пазарно.

Продължавам наивно да вярвам в добротата човешка,

ако ще и да правя със размах нова грешка след грешка.

ИЗБОР

Стоя сама пред своите пътеки.

Къде да тръгна?Пътища нелеки

са всички избори,които предстоят.

И само силни хора могат да ги извървят.

За близки и далечни като силна съм известна

и знам,че никоя посока няма да е лесна.

Подводните течения ще ме завъртят

и няма нито капка лудост да спестят.

Посоките са хиляди, а изборът обикновено е един.

А всеки ден и всеки миг е с код,наречен пин.

Стоя и моля се много ,много мъдра да бъда,

та в края на пътя само на себе си да се сърдя.

ДИМ

Изсипвам се.
Изгарям.
Изливам се.
Повтарям
и се питам
до безброй-
коя съм аз
и кой е той...
Завъртам се.
И се сливам.
Озъртам се.
Попивам,
попивам
светлина.
Във пепелта
на моя свят
само въгленът
е щедър
и богат.
Изсипвам се.
Изгарям.
И питам се
дали съм жар
или пък пепел
от цигара.
Горещите
 ми пръсти
са очи на звяр,
а огънят
е моят господар.
Дали съм права
или пък греша-
с дима излита
моята душа.
Във пепелта
сме скрити
и мълчим.
Животът ни
е всъщност
ДИМ!