ДИМ

Изсипвам се.
Изгарям.
Изливам се.
Повтарям
и се питам
до безброй-
коя съм аз
и кой е той...
Завъртам се.
И се сливам.
Озъртам се.
Попивам,
попивам
светлина.
Във пепелта
на моя свят
само въгленът
е щедър
и богат.
Изсипвам се.
Изгарям.
И питам се
дали съм жар
или пък пепел
от цигара.
Горещите
 ми пръсти
са очи на звяр,
а огънят
е моят господар.
Дали съм права
или пък греша-
с дима излита
моята душа.
Във пепелта
сме скрити
и мълчим.
Животът ни
е всъщност
ДИМ!