ПЕПЕЛЯШКА И АНТИПРИКАЗКИТЕ

Като малка ме наричаха "принцеса"- като всяко малко момиченце. Постепенно преминах в приказката за "Принцесата и граховото зърно". После зърното изчезна. Сготвих го.


И на Вилхелм Тел не му провървя. Опита се да уцели ябълката със стрела, но от там се показа червей, изгледа го страшно и стрелецът се смути. После и ябълката изчезна . Изрязах червивото- и другото на компот.


За Хензел и Гретел- да не говорим- тази сладка къщичка на вещицата....всичко подготвено,пакетирано- и ... замразено- във фризера за зимата.


Опитомих вълка, прибрах провизиите на Червената шапчица , а бабата- в старчески дом...


"Бременските музиканти", "Вълкът и трите прасенца"...много жестока ще стане антиприказката. Но- какво пък, иде Коледа.

МРЪСНО ИЛИ РАЗМИСЛИТЕ НА ПЕПЕЛЯШКА

Точици върху стъкло. Малки мазни точки. Леки и почти невидими- запазили стъклото. Малки ,елегантни точици...Въпрос на гледна точка. Всъщност стъклото е мръсно и оплюто от муха.

--------------
Дръжките на вратите били най-мръсното нещо в една сграда. Водена от това научно откритие, реших да почистя първо тях в дома си.  Взех препарати, парцали, гъбички и прочие почистващи материали. Изчистих и дезинфекцирах...до първия докоснал се отново до тях. И всъщност - това бях аз.Сравних дръжките на вратите с човешката съвест.  Точно сега по време на пости- има някаква база за сравнение. Възможно ли е да не ги замърсяваме? Всъщност- не. Но можем по-често да ги почистваме.
--------------------

Отопляваме се с парно на въглища. Колкото и да се стараем- прахта прониква  в стъпките, завзема коридора, рисува в  банята.... Поставих дежурен парцал, който да следи да не нахлува неканеният гост. Но- парцалът си дреме, а прахта си танцува... Събуждам  органа на чистотата - той се провлачва и сърдито се къса...Все пак заедно поставяме натрапника на мястото му в кофата с препарат.  След малко обаче черните ивици пак ни настигат...

БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ!

Иска ми се да пиша за приятелите.  Онези светлини в живота, които те намират в труден момент ,надникват в душата ти и ти дават сигурност, надежда и спокойствие.
Има различни видове приятели. Едни са формални- срещаме се, бъбрим си, но..това е. Други пък са направо врагове в овчи кожи. Но нямам предвид тях.
Думата ми е за онези топли сродни души, които усещат вибрациите ти и намират добра дума всеки път.Аз съм щастлив човек. Край мен са хора ,с които мога да говоря за всичко. Няма да ме погледнат отвисоко, нито да се присмеят зад гърба ми. Ние не просто си бърборим- извличаме смисъла на всяко действие в живота ни, тълкуваме и вървим заедно напред. Това не е всичко. Аз не само споделям с тях- знам,че мога да разчитам на помощта им. Разбира се- и аз винаги съм насреща. И накрая- те са приятели за купон, но това е последното. С годините установих,че да намериш някого, когото да чувстваш близък духовно, е истински празник, безценен дар, капчица в сушата, свещичка в тъмнината, цяр за всяка болка...
НО- аз мисля и друго- хората, които сме се намерили в този живот- не случайно сме заедно. Вероятно Господ ни е събрал с  мисия- да се подкрепяме взаимно. И ние го правим!
Благодаря ви, мили мои,че ви има, благодаря за добрината и щедростта ви! Благодаря за прекрасните мигове заедно, благодаря за обичта ви!