Иска ми се да пиша за приятелите. Онези светлини в живота, които те намират в труден момент ,надникват в душата ти и ти дават сигурност, надежда и спокойствие.
Има различни видове приятели. Едни са формални- срещаме се, бъбрим си, но..това е. Други пък са направо врагове в овчи кожи. Но нямам предвид тях.
Думата ми е за онези топли сродни души, които усещат вибрациите ти и намират добра дума всеки път.Аз съм щастлив човек. Край мен са хора ,с които мога да говоря за всичко. Няма да ме погледнат отвисоко, нито да се присмеят зад гърба ми. Ние не просто си бърборим- извличаме смисъла на всяко действие в живота ни, тълкуваме и вървим заедно напред. Това не е всичко. Аз не само споделям с тях- знам,че мога да разчитам на помощта им. Разбира се- и аз винаги съм насреща. И накрая- те са приятели за купон, но това е последното. С годините установих,че да намериш някого, когото да чувстваш близък духовно, е истински празник, безценен дар, капчица в сушата, свещичка в тъмнината, цяр за всяка болка...
НО- аз мисля и друго- хората, които сме се намерили в този живот- не случайно сме заедно. Вероятно Господ ни е събрал с мисия- да се подкрепяме взаимно. И ние го правим!
Благодаря ви, мили мои,че ви има, благодаря за добрината и щедростта ви! Благодаря за прекрасните мигове заедно, благодаря за обичта ви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар