Евреин имал много проблеми в работата и в семейството. Жена му го напуснала, дъщерята избягала от къщи, уволнили го, а синът станал наркоман. Отчаян, той отишъл при равина и попитал какво да прави. Равинът погладил важно брадата си и го посъветвал да сложи на вратата надпис с текст "И това ще мине". След шест месеца отново се срещнали. Евреинът, щастлив, благодарил на равина, защото отново го взели на работа, жена му се върнала, дъщерята -също, а синът приел да се лекува. На въпроса дали да махне табелата от вратата, мъдрият равин отговорил- "Не, остави я."
Всичко в този живот ни се дава ,за да придобием някаква мъдрост, да научим уроците си. Наскоро мои познати се оплакаха- "Ей, на колко години сме станали, докога ще учим?" Имам отговор- докато обитаваме тези тела и се мотаем по грешната земя- ще учим. Казвам го не само, защото съм учителка. Това е опитът и вярата в Бога, които ми казват, че всяко изпитание е за добро. Аз го приемам, коригирам се, доколкото мога и продължавам напред. Религията ни е дадена, за да можем да отсеем важното от маловажното в битието си. Кое е същественото за мен? Това, на което са ме учили моите родители- да бъда добър човек и за целта да се поставям винаги на мястото на другия . Пари? Слава? Всичко е суета. Минава и заминава. Как ще те помнят близките ти, обаче един ден, когато няма да те има? Успял ли си да посееш толкова любов, колкото ти самият искаш да получиш? Под любов имам пред вид- всичките й проявления- към хората, към животните, към природата.
За това на онези, които се опитват да ме наранят, като ме поставят в ситуация на изпитание- на джоба или на егото- ще кажа- благодаря, вие ме провокирате да се усъвършенствам. И, нали знаете-
Няма коментари:
Публикуване на коментар